Как Ердоган експлоатира сирийските бежанци

Анализи и коментари

Арад Нир е директор на международния отдел и коментатор в израелския новинарски „Канал 2”. В своя статия за електронното издание „ал-Монитор” той разглежда ролята на Турция в бежанската криза в Европа и реакциите по темата в Израел.

Печат

Авторът посочва, че до този момент израелски политици не са коментирали публично причините, които стоят зад идващата от Близкия изток бежанска вълна, която в момента преминава през Европа. Арад Нир анализира поведението на министър-председателя Бенямин Нетаняху и смята, че той е горд от резултатите от оградата, която Израел е издигнал по южната си граница, защото в резултат на това нито един нелегален имигрант не е успял да влезе на територията на страната от Египет. 

На церемонията, състояла се на 6 септември, с която е отбелязано началото на изграждането на новата ограда – този път на изток, по границата с Йордания, Нетаняху заявява: „Това е успех, който почти никоя западна държава – и почти никоя държава в света изобщо – не е постигала. Израел успя да го направи и аз съм решен да продължим строежа и по другите граници.” На същото събитие министърът на отбраната, Моше Яалон, коментира: „Виждаме потока от бежанци, който залива Европа. Онова, което става там, можеше да се случи и при нас, ако не бяхме постъпили умно.”

Журналистът цитира мнението на високопоставени израелски източници от политическите среди, които смятат настоящия проблем с бежанците за още едно доказателство за онова, което те наричат „провалената политика на американския президент Обама в Близкия изток”. Високопоставен източник, пожелал да остане анонимен, е заявил, че ако американският президент е бомбардирал президента на Сирия, Башар ал-Асад, всичко това е можело да бъде избегнато. Авторът обяснява, че става дума за периода преди две години, когато сирийският държавен глава прекрачва „червената линия” на Обама, като използва химическо оръжие, но вместо да нападне Сирия, американският президент избира тя да се разоръжи. В отговор на въпроса какво ще спре потока от бежанци, източникът отговаря: „Няма как да се избегне изпращането на сухопътни части, което трябва да бъде съпътствано от нападения срещу ал-Асад и „Ислямска държава”.”

Арад Нир смята, че Израел не само е доволен, че не е на пътя на бежанците, но и изпитва известно злорадство. Причината за това са критиките, които Европа продължава да отправя към него заради начина, по който се отнася с палестинците, докато в същото време тя си мълчи за разрухата в Ирак и Сирия. Сега обаче е принудена да обърне внимание на този проблем, защото той е достигнал до нейната територия. 

Човекът, смятан за отговорен за кризата в центъра на Стария континент, е бившият министър-председател и настоящ президент на Турция, Реджеп Тайиб Ердоган. Израел обаче не го обвинява за това. 

Преди четири години, когато започва сирийската гражданска война, Турция е първата страна, която приема бежанците радушно. От стратегически съюзник номер едно Ердоган превръща ал-Асад в най-големия си враг. Давайки подслон на бежанците, тогавашният турски министър-председател смята, че може да убеди НАТО да действа по-решително срещу централното сирийско правителство. Когато осъзнава, че САЩ и другите западни лидери няма да постъпят така, както на него му се иска, Ердоган започва да възлага надежди на организацията, която в последствие се превръща в „Ислямска държава”. Многократно турските медии разкриват информация за това как турското разузнаване подкрепя терористичната организация, а израелски официални представители потвърждават пред „ал-Монитор” написаното от тях.

Авторът описва отношенията на Ердоган и „Ислямска държава” по следния начин – с едната ръка той я финансира, а с другата – приема и подкрепя бежанците, които бягат от нея. Турският президент смята, че колкото по-голям е броят на разселените сирийци, толкова по-добри са шансовете да се убеди международната общност от необходимостта да се обособи зона, забранена за полети, в северната част на Сирия, където бежанците уж ще бъдат настанени. За да се наложи това като най-доброто решение, през един определен период от време турските власти затрудняват преселването на бежанците в трети страни. Ердоган се надява, че ако броят им в Турция достигне критична точка (в момента те са близо 2 млн. души), вероятността членовете на НАТО да реагират ще нарасне.

Израелският журналист припомня случая с тригодишния Айлян ал-Курди, чието тяло е изхвърлено от морето край бреговете на турския град Бодрум в началото на септември, след като лодката, в която е пътувал заедно със семейството си към Европа, се е преобърнала. Лелята на момчето е обяснила, че семейството е предприело смъртоносното начинание, защото ООН е отказала да им даде статут на бежанци, а турските власти не са им издали изходни визи.

Полетите от Истанбул до Мюнхен са много по-евтини от баснословните суми, които бежанците плащат на трафикантите. Освен това, пътуването със самолет е безопасно. Проблемът е, че бежанците нямат визи и е почти невъзможно да си извадят.

Първоначално Турция прави всичко по силите си, за да блокира пътищата по море, които са използвани за нелегалната имиграция към Европа. По-късно обаче, след като НАТО отказва да предприеме действия за свалянето на ал-Асад, а „Ислямска държава” не оправдава надеждите на Ердоган, че ще успее да разгроми алауитския лидер (сирийският президент – бел. прев.), Турция решава да създаде малко проблеми на Европа, като прехвърли част от напрежението към нея.

От няколко месеца Турция вече не блокира придвижването на бежанците на запад. Споменатият израелски анонимен източник е заявил пред автора, че е много вероятно същите турски служби за сигурност, които са помогнали на „Ислямска държава”, да са улеснили и трафикантите на хора.

На 11 септември френският министър на външните работи, Лоран Фабиус, освобождава от длъжност почетния консул на Франция в Бодрум, след като научава, че тя е помагала на бежанци да се придвижат към Европа нелегално. В разговор, заснет със скрита камера от френския „Канал 2”, консулът, която продава на бежанците гумени лодки, предназначени да се използват в басейн, не в открито море, казва: „Общината подпомага трафика [на бежанци по море]. И директорът на пристанището участва. Областният управител – също.”

Реакцията на Фабиус е знакова и правилна. Той предприема действия срещу собственика на магазина за лодки, откъдето бежанците са купували съоръженията, които са им били необходими, за да напуснат Турция и да предприемат застрашаващо живота им пътуване към Европа. Проблемът е, че френският външен министър не взема мерки срещу истинския виновник.

Дипломатически източници в Израел съобщават, че нищо от това не е могло да се случи без одобрението на правителството на Ердоган. В продължение на четири години той приема бежанци с надеждата, че може да ги използва, за да свали президента ал-Асад. След като всичките му опити се провалят, а сирийският държавен глава продължава да е на власт (макар да контролира само малка част от някогашната си територия), сега Ердоган се опитва да създаде непоносим хуманитарен натиск върху Европа. 

Според израелските анализи турците смятат, че могат да накарат съюзниците си от НАТО да се справят с причините за проблема, като положат концентрирани усилия да премахнат Башар ал-Асад от политическото уравнение в Сирия.

 

Източник: http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/09/recep-tayyip-erdogan-bashar-assad-refugees-nato-syria.html