Да разбираме йорданската политика спрямо Сирия

Анализи и коментари

Резюме


С победите, които силите на Башар ал-Асад печелят срещу бунтовниците в Сирия в последните седмици, нуждата Йордания да поддържа гъвкава позиция относно гражданската война в съседната страна, стана още по-голяма. И до момента Йордания използва набор от различни отношения и йорданските действия ще продължат да се определят от реалностите и тяхното развитие на място в Сирия.

Печат


Йорданската зависимост от САЩ и страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) по отношение енергия, помощи и инвестиции означава, че тя ще продължи да поддържа усилията на тези страни да подпомагат сирийските бунтовници. Но за разлика от САЩ и страните от ССПЗ, Амман няма стратегически интерес да види пълния колапс на правителството в съседна Сирия – това би значело, че джихадистите, които в момента са съсредоточени върху Сирия, ще се прехвърлят върху Йордания. Действително, Йордания прави каквото й е по силите, за да предотврати прехвърлянето на джихадисти предз границата и взема мерки да прегради прилива на бежанци, които надхвърлят капацитета и да приеме.
Ако успехите на лоялните на президента сили срещу метежниците продължат, йорданската подкрепа за въстаниците ще продължи да намалява, без обаче страната да се обръща фундаментално срещу тях.

Анализ
През изминалия месец (анализът е от средата на юни – б. р.) имаше 3 значими развития, които на повръхността изглежда, че предполагат процес на промяна на отношенията на Йордания със сирийските бунтовници.
Първо, на 7 май иранският външен министър Али Акбар Салехи пътува до Амман за разговори с крал Абдулла II. По време на съвместна пресконференция с колегата си Насър Джуда, Салехи заяви, че и Иран, и Йордания са съгласни, че е необходим диалог между сирийското правителство и опозиция и че джихадистката група „Джабхат ан-Нусра” следва да бъде изключена от тези разговори. Джуда също така отрече присъствието на международни части на територията на кралството, въпреки факта, че Съединените щати разположиха около 100 военнослужещи в щаб-квартирата на редовната армия в Амман през април. Иран е едни от най-важните поддържници на режима на Асад и публичното демонстриране на сътрудничество с Иран илюстрира йорданската дипломатическа гъвкавост по отношение ролята й в сирийския конфликт.
Амман също така предприе стъпки, с които обозначи, че повече не може да се справи с дневния приток на бежанци в Йордания. На 25 май страната затвори Джабер, едно от главните ГКПП-та на границата със Сирия, обвинявайки за затварянето сраженията между сирийските части и бунтовниците. Джабер и останалите гранични пунктове останаха затворени, като за пръв път по време на сирийската гражданска война Йордания отказа достъп на бежанци от север.
Не е ясно в момента колко бежанци живеят в Йордания; по данни на ООн те са ок. 450 000 души, но други източници цитират значително по-високи числа. Йордански официален представител заяви на 29 май, че приблизително 60 000 бежанци са се завърнали в Сирия - някои, за да се сражават срещу ал-Асад или защото условията в бежанските лагери са плачевни. Бежанците напрягат допълнително Йордания, която се бори да осигури енергия и вода дори за собственото си население. Въпросът с водоснабдяването стана особено остър, тъй като Йордания е принудена да купува вода от частни кладенци и да я доставя с водоноски в различни селища. Ако йорданските способности да снабдява с вода собственото си население продължат да се влошават, е възмиожно бедно селско население да започне да мигрира към градовете, които би причинило нестабилност.
Допълнително усложнявайки ситуацията, съществува заплахата Йордания да намали субсидиите за цената на електричеството, за да помогне на справянето си с бюджетния дефицит, като дори най-скоро на 29 май 2013 г. премиерът Абдула Ансур окачестви подобен ход като „неизбежен”. Бежанците усложниха ситуацията и с електрическите ресурси и възможността за режим на тока по време на горещите летни месеци, комбиниран с по-високите цени може да окуражат народно недоволство срещу правителството както се случи през ноември 2012 г.


На последно място, инициативата в конфликта в последните седмици се обърна от противниците към поддръжниците на режима, особено в ал-Кусайр, но също и в подстъпите към Дамаск и южна Сирия, която граничи с Йордания и е важна зона, от която бунтовниците могат да подхождат към Дамаск. През януари „Стратфор” посочи, че оръжия като ракетните установки М79 „Оса” и РПГ – 22 достигат до сирийските бунтовници през Йордания и че йорданското сътрудничество помогна на бунтовниците в регионите Дараа и Суейда. На 26 април правителствените сили завладяха гр. Утайба, на изток от Дамаск. С това действие правителствените сили ефективно прекъснаха ключова бунтовническа снабдителна линия за атаки в Дамаск. И докато няма конкретни доказателства, че Йордания е намалила или спряла подвозването на оръжия за бунтовниците, сирийската армия предприе успешна офанзива в началото на май за завладяване на гр. Хирбет Газале близо до стратегически важния контролиран от бунтовниците град Дараа. Според слуховете тогава, една от причините бунтовниците да не удържат града е била, че групите, които според различни източници са били поддържани от Йордания, не са получили достатъчно оръжие.

Смяна на политиката?
Скорошните йордански действия несъмнено са във връзка с настоящата ситуация на конфликта между правителствените сили и бунтовниците в Сирия. Първо, лоялистите в Сирия спечелиха важни побади в последните седмици. Важна роля в този успех имат доставките от страна на Иран и Русия. По отношение битката при стратегическия град ал-Кусайр в (източната) провинция Хомс определена роля имаха и чуждите шииитски бойци от Хизбулла. (Без Хомс Дамаск може да бъде отрязан от основния си снабдителен тил и от доминираното от алауити крайбрежие.) Реалността, че сирийският конфликт ще се проточи и ал-Асад ще удържи властта спира Йордания просто да избере да подкрепя едната страна вместо другата.
В допълнение, сирийските бунтовници показаха, че в най-добрия случай са некохерентно тяло. Съществуват сериозни разногласия в основната опозиция – Сирийската национална коалиция – на 3 юни Генералната комисия на сирийската революция де факто се оттегли от коалицията. Джихадистките бойци също са разделени, което се доказва от искането на „Джабхат ан-Нусра” салафитските джихадистки групи в Йордания да не изпращат бойци в сирийската крамола без първо да се консултират с „Джабхат ан-Нусра”. Донякъде изненадващо е, че ан-Нусра, която през април обяви, че е част от мрежата на ал-Каида в Ирак, може потенциално да откаже важни ресурси, т.е. бойци, в момент, в който правителствените части вземат инициативата. Като цяло ан-Нусра има слаб контрол върху южната част на страната, която граничи със Сирия и напоследък губи способността си да контролира джихадистките бойци, опериращи под нейната шапка, както поради различна идеология, така и заради проникването от враждебни източници, представящи се за джихадисти. Присъствието на джихадисти на границата й тревожи Йордания поради интелектуалните връзки между ал-Каида в Ирак и Йордания. Йорданският салафист Абу Мухаммад ал-Макдиси е духовният ментор на Абу Мусаб аз-Заркауи, основател и пръв лидер на ал-Каида в Ирак. Но дори и Саудитска арабия и другите страни от ССПЗ, най-силните поддръжници на сирийската опозиция и страни, подлагащи Йордания на натиск да им позволи да снабдяват сирийските бунтовници, нямат интерес от засилването на джихадисти като ан-Нусра или ал-Каида в Ирак до такава степен, че бойците да получат регионално влияние. От една страна, Йордания не желае да даде на тези джихадисти-салафити причина да вземат на мушка режима в Йордания. От друга страна обаче, да позволиш на тези сили да придобият опит в Сирия може да има негативни последици в бъдеще.
На повърхностно ниво може да изглежда, че има промяна в йорданската стратегия по отношение на Сирия, но в действителност най-голямата загриженост на Амман по време на целия конфликт е неговата собствена сигурност. През февруари и март доклади отбелязват, че активността на Йордания в доставките на оръжие и обучаването на сирийски бунтовници нараства. По онова време сирийските бунтовници упражняваха натиск с тяхната офанзива срещу Асад и Йордания считаше, че е необходимо да увеличи подкрепата си за бунтовниците, в частност заради натиска от Саудитска арабия и другите страни от ССПЗ. Въпреки това, докато това се случваше, има информация, че Амман е продължавал да поддържа политически контакти със сирийските алауити и други политически значими актьори в страната.
Понастоящем лоялистите спечелиха победи на бойното поле. Докато някои от йорданските политики като че ли издават новооткрита подкрепа за Асад, Йордания все още действа докъдето може по средата между различните позиции, поставяйки своята собствена сигурност на първо място. САЩ обявиха на 4 юли, че може да разположат батарея ракети „Патриот” и неуточнен брой самолети Ф-16 в Йордания след регионалните военни учения – не точно поведение към страна, която е обърнала гръб на сирийските бунтовници или подкрепя иранската гледна точка към ситуацията.
В заключение – има 2 неща, за които Йордания е най-загрижена по отношение сирийския конфликт. Йордания иска да ограничи проблемите на своя територия, в частност заплахата от радикалните салафити-джихадисти, които могат да подпалят бунт в кралството и заплахата от бежанците, които натоварват бездруго затруднената откъм ресурси Йордания. В същото време Амман иска да поддържа добрите си отношения с регионалните си съседи и външните си патрони. Това обуславя позицията на подкрепа за политическо решение, което ще запази Асад на власт, докато същевременно подпомага усилията на САЩ и ССПЗ за свалянето на Асад. Гражданската война в Сирия ще бъде дълъг конфликт и инициативата ще преминава от едната страна в другата. Видимата йорданска позиция ще варира в зависимост от това кой има преимущество в конфликта. Доколкото балансът на силите е относително еднакъв, Амман ще се озове в трудната позиция да поддържа и двете страни.

ИЗТОЧНИК: http://www.stratfor.com/