Мюсюлмански братя от гледна точка на международните отношения

Анализи и коментари

 

Икономика и взаимодействие, идентичности и норми, власт и роля са трите основни групи идеи в общоприетите теории на международните отношения. Първата е свързана с либерализма, втората – с  конструктивизма, а третата – с реализма. Поведението и политиката на „Мюсюлмански братя” в Египет могат да бъдат анализирани с тези три групи идеи.

Близкият изток е особен и уникален регион. Въпроси като световната енергийнасигурност, международната икономика, финансовите ресурси и т.н. оказват влияние върху политиката в региона отдавна и са създали специфични сложни взаимовръзки в него.

 

Печат

 Така например важността на въпроса за енергийната сигурност на Великите сили е довела до тяхната намеса в региона и различни войни. Една от основните причини за войната в Персийския залив от 1900-1991 г. и войната в Ирак през 2003 г. беше именно енергийната сигурност.

От друга страна, Близкият изток все още е регион, основан на идеологии и ценности, където историческите и политическите въпроси играят важна роля в оформянето на идентичността на националните държави. Така например в близкоизточните общества има много силно чувство на съпротива срещу намесата на външни сили в регионалните дела. Или пък друго: всяка национална държава има свой исторически поглед, усещане за съперничество или различия в идентичността с други национални държави по религиозни теми, например арабите и турците, иранците и арабите.

И накрая, Близкият изток е регион, в който държавите и особено управляващите елити търсят голяма власт и роля, дали за да запазят интересите на съответната страна, или тези на правителствата си, което, всъщност, е и основният проблем на реализма. Жив пример е ролята, която основните регионални сили играят по отношение на сирийската криза с цел да запазят своите геополитически интереси.

Тази комбинация създава особена рамка от гледна точка на теорията на международните отношения в Близкия изток, която аз наричам „идеалистичен реализъм”. Това означава комбинация от отстояването на интересите на страната заедно с опазването на идеологическите ценности на управляващите елити и националните характеристики и идентичността на държавите, което е причината за сложността на проблемите в Близкия изток.

 „Мюсюлмански братя” не са извън тази рамка. Участието им в правителство се случва за първи път в Близкия изток. Този въпрос в бъдеще ще засегне сериозно баланса на силите и политическата структура на региона, защото във вътрешната политика на държавите и в техните международни дела навлиза ново идеологическо направление.

Преди този развой на събитията шиитското и уаххабитското направления бяха намерили реализация като държавни политики. Шиитско правителство за първи път беше съставено в Иран след Ислямската революция през 1979 г. По-късно през 2003 г. шиитско правителство беше формирано и в арабската иракска държава. Тези събития имаха огромно влияние при предефинирането на регионалната роля на държавите и в по-широк план – в политическите структури и структурите за сигурност в региона. Уаххабитската идеология в Саудитска Арабия също изигра важна роля върху политиката в региона.

Тези две направления съществуват в региона до момента, когато „Мюсюлмански братя” взе участие във формирането на правителството в Египет. Днес идеологията на „Мюсюлмански братя” навлиза в административните дела на египетското правителство. Трябва да изчакаме, за да видим как интересите на египетското правителство могат да се съчетаят с интересите на „Мюсюлмански братя” като идеологическо направление.

Идеологическият фактор отдавна влияе върху външната политика на държавите в Близкия изток. Иран има характеристика, че шиитската идеология е инкорпорирана в регионалната политика на правителството на Ислямска република Иран. Тук идеологията влияе върху политическата структура и международните отношения на страната. Турция, Саудитска Арабия, Ирак и Израел -  всички те имат правителства, които са привнесли фактора идеология в своите същински политики и, по-специално, в своята външна политика.

В този контекст идването на власт на „Мюсюлмански братя” в Египет беше повратен момент. Традиционно Египет е регионален играч с традиционно реалистичен поглед само когато се отнася до въпросите, свързани с арабския свят. Този традиционен поглед насърчава начина на мислене, в който правителството има централна роля, когато става дума за участването в играта на силовата политика в арабския свят, в който Египет винаги е бил център на всички събития.

По тази причина Египет беше важен фактор по времето на Гамал Абдел Насър. Но при президентските мандати на Ануар Садат и Хосни Мубарак, заради подписването на Кемпдейвидския мирен договор с Израел и последвалите политики на сигурност на САЩ в региона, постепенно Египет започна да играе по-маргинална роля в арабския свят.

Чрез „Мюсюлмански братя” обаче правителството на Мурси възнамерява да засили регионалната роля на Египет в по-широкия арабски и неарабски контекст на Близкия изток. В този аспект традиционната регионална политика на Египет не може да посрещне нуждите на правителството на „Мюсюлмански братя”. Днес Египет, подобно на Иран и Турция, които са използвали своята идеология, съответно шиизма и неоосманизма/турския вариант на „Мюсюлмански братя”, за да разширят регионалната си роля, се опитва да вкара египетската идеология на „Мюсюлмански братя” в политиката на египетското правителство във вътрешен и международен план, разширявайки по този начин регионалната си роля и влияние.

Това означава, че днес Египет е изправен пред идеалистичен реализъм, съгласно който вярва, че трябва да си сътрудничи с други регионални играчи по въпроси, свързани със запазването на египетските геополитически интереси. По тази причина президентът Мурси опита да привлече Иран, Турция и Саудитска Арабия да участват в регионално сътрудничеството за разрешаването на сирийската криза.

Междувременно, за да могат да затвърдят позициите си в политическите и икономическите институции и структурите за сигурност на Египет, които традиционно са в ръцете на секуларно настроените среди и апарат за сигурност, „Мюсюлмански братя” трябва задължително да обърнат внимание на икономическите и социалните искания на египетската средна класа, особено на младите, както и на тези на бедните в страната. Тук роля играе основната идея на либерализма – взаимодействието и институционалното и икономическо сътрудничество. Можем да приемем, че по всяка вероятност президентът Мурси ще консолидира египетските институции, за да институционализира положението на „Мюсюлмански братя” и властта им в новия Египет.

По тази причина президентът започна да взаимодейства с Иран, Саудитска Арабия, Китай, Русия, САЩ, Европа и всички държави, които по някакъв начин могат да помогнат на правителството на „Мюсюлмански братя” да постигне тази цел. Той знае много добре, че в региона политическата стабилност, която е необходима за икономическия растеж на Египет, се създава само чрез взаимодействие.

Въпреки това не бива да забравяме, че по всички показатели „Мюсюлмански братя” е идеологическо направление. Следователно ислямската идеология, ценности и идентичност на това движение влияят на интересите и политиките на правителството на Египет. Понастоящем дискусиите, свързани с новата египетска конституция и дали тя трябва или не да бъде на базирана на ислямския шариат, поляризират египетското общество.

Следователно, за да запази „Мюсюлмански братя” начело на правителството, президентът Мурси трябва едновременно да вземе под внимание икономическите проблеми в Египет, неговите идентичности и норми, както и геополитическите интереси. С други думи, трябва да съчетае важни теми от основните теории на международните отношения, съответно – либерализъм, конструктивизъм и реализъм.

С арабските революции и появата на „Мюсюлмански братя” като участник в правителство на Египет, се появяват подходящи възможности за изследователите и студентите по международни отношения да изследват теориите на международните отношения в истинска политическа среда в Близкия изток.

 

Източник:http://www.irdiplomacy.ir/en/page/1910889/The+Muslim+Brotherhood+from+an+International+Relations+Perspective.html