Преследване на терористи или преследване на интереси?

Анализи и коментари

Твърде много се преувеличава при обсъждането на въпроси, свързани с приписваните на ислямистките групировки случаи на въоръжено насилие и истинския размер на щетите, причинени от тях.

Печат

 

Те биват приравнявани на най-тежките престъпления, извършвани по света, и сравнявани с неща, които трудно биха могли да бъдат причислени към тероризма, като екзекуциите и разчистванията на сметки, извършвани от правителствата или мафиите и наркотрафикантите из целия свят. Преувеличаването проличава при разглеждане на политическите и световните измерения на насилието като явление. От статията става ясно, че светът постепенно се придвижва към възприемането на позиции и политически действия, които служат на една световна хегемония и прикриват агресията, грабежите и експлоатацията на световните ресурси, вършени от Съединените щати и техните съюзници. Поддържа се хипотезата, че има експлоатиране на насилието и пробива от страна на въоръжените групировки и се преувеличава при пресмятането на размера и опасността от техните действия.

 

 

      За насилието и неговата природа

          В много страни по света случаите на насилие и екстремизъм, приписвани на ислямистките групировки, се разглеждат като проблем и заплаха, които не заслужават вниманието, което получават и вложените в тях парични средства, усилия и медийно време.

 

          Ако бъдат пресметнати понесените поради тероризма загуби и бъдат сравнени със загубите от други предизвикателства на ежедневието като пътните злополуки, кражбите, наркотиците, бедността, невъзможността на деца да посещават училище, засушаването, болестите, причинени от недохранване, лошите икономически показатели, замърсяването на природата, недостига на питейна вода, безработицата, понижаването на полаганите грижи за здравеопазването и обучението, преобладаването на количеството на внесените стоки над изнесените, консуматорското мислене и непроизводителността и др., то тероризмът ще се окаже на дъното на списъка с предизвикателствата и опасностите, пред които сме изправени. А ако бъдат разгледани естеството и целите на терористичните актове по света, става очевидно, че около тях има твърде много въпросителни и неясности и че повечето от тях са насочени срещу цивилни граждани или невоенни обекти. 

 

 

 

          Предполага се, че не би трябвало да има причини заради които Ал Кайда – ако наистина съществува организация или групировка с подобно име – да нападне Белгия, която заема по-скоро враждебна позиция спрямо САЩ и Израел, или  пък Франция, на която бе взривен един петролен танкер. Също така ислямистките екстремисти знаят, че има евреи, които живеят в Мароко от поне сто години, но не ги закачат и до ден днешен. Саудитска Арабия се противопоставя на Съединените щати и войната им срещу Ирак и така наречения от тях “тероризъм”, което би трябвало да й гарантира подкрепа от страна на Ал Кайда или най-малкото нейното мълчание. 

 

 

 

          Във всичките актове, които бяха приписани на Ал Кайда през последните месеци, целите бяха страни, които са против Съединените щати и които са в конфронтация с тях или не ги подкрепят: Саудитска Арабия, Франция, Белгия, Индонезия. Саудитска Арабия отхвърли предполагаемото участие на Съединените щати в разследването на терористичните актове от Ал-Хабар и Риад през 1996 година. Съединените щати бяха започнали да преместват военните си бази от Саудитска Арабия в Катар. Отношенията на Саудитска Арабия и САЩ преминаха през период на хладност и застой, но днес Саудитска Арабия изглежда неспособна да отхвърли американското вмешателство и е принудена да потърси помощ от Вашингтон, за да се пребори с тероризма.

 

 

 

          Терористичните актове, които бяха извършени в Чечения, имаха за цел най-вече чеченски граждани, които работят в сътрудничещата си с Русия държавна администрация и за които се предполага, че няма да бъдат мишена за борещи се за свобода движения. Палестинската власт си сътрудничи много повече от чеченските власти с Русия, но тя е арестувала и е убивала части на Хамас и съпротивителните движения. Това обаче не беше достатъчна причина съпротивителните движения да започнат да се сражават срещу властта.

 

 

 

          Разбира се, твърде трудно е да се намерят достатъчно доказателства за връзката на Съединените щати с терористичните актове. Обаче въпросите и догадките, които са повдигнати от десетки писатели, изследователи, съдии и политици съдържат в себе си данни и запитвания, които звучат далеч по-логично и смислено от  използваните от американците доказателства във водените от тях войни в Афганистан и Ирак.

 

Тероризмът и другите предизвикателства

 

 

 

          Регионални и международни проучвания на арабският свят и на света като цяло показват, че кризите и истински големите предизвикателства не получават дължимото им внимание и усилия, необходими за преодоляването им, и че усилията от страна на арабските и световните страни, насочени за борбата с тероризма, биха могли да бъдат инвестирани в много други предизвикателства или нужди. Само в арабския свят годишно умират около 20 000 души в пътни злополуки, а се смята че 90% процента от тези случаи биха могли да бъдат предотвратени.  

 

 

 

          Доклади за човешкото развитие на ООН съдържат ясни индикатори за арабската неспособност за реформиране, развитие и осигуряване на необходимостите от първа ръка, което обаче не се дължи на тероризма или на липсата на ресурси и финансиране, а на лошите програми за развитие или на корумпираните и неспособни администрации.

 

 

 

          Според доклад за човешкото развитие в арабския свят, броят на постъпващите в училищата арабски деца намалява, вместо да се увеличава. Все още 40% от арабите са неграмотни. Броят на образованите араби намалява, намаляват и анализаторските  и изобретателските способности. Нивото на образованието се влошава и се очаква достъпа на мнозинството бедни граждани до образование да намалее още повече поради тенденцията арабските държави да престават да осигуряват образование на своите граждани.   

 

 

 

          Процентът на безработните достига 20% от работоспособните граждани на арабския свят. Това означава, че има 10 милиона безработни араби, повечето от които са образовани младежи с гимназиално или висше образование. Безработицата започва да се просмуква и в богатите страни от Залива. Вече 15% от мъжкото население на Саудитска Арабия е безработно. 

 

 

 

          Процентът на горите в арабския свят, които са погълнати от пустинята през последните 30 години, е 0,8% , което означава, че оскъдните горски масиви в арабския свят са намалели със 100 хиляди квадратни километра и не са се увеличили в нито една арабска страна.

 

 

 

          Обстановката в арабския свят става още по-ясна, ако разгледаме данните за недохранването и недостига на тегло на новородените деца. Със сигурност, тези проблеми в повечето случай, да не кажем във всички, не се дължат на бедността или на липсата на ресурси. Страните, чиито официални данни сочат, че има недохранване и недостиг на тегло на новородените деца, както и изключително висок процент от бременните жени страдат от анемия, не са бедни, а всъщност някои от тях са сред най-богатите държави в света.

 

 

Тероризмът и корупцията

 

 

          Италианецът Фердинандо Импосимато, който е съдия, прокурор и сенатор, в продължение на повече от четвърт век се е занимавал със случаи на корупция, терористични актове и нарушения на човешките права, а след това е работил като съветник в ООН в продължение на около двадесет години и се е борил срещу организираната престъпност и наркотрафикантите. Той смята, че свидетелските показания на алжирски офицери за ролята на генерали от алжирската армия при осъществяването на терористични актове, които са били приписани на въоръжени ислямистки групировки, заслужават да бъдат считани за достоверни, понеже те разказват с подробности събития, които са видели със собствените си очи и е много трудно да се каже, че са си ги измислили. Свидетелствата им, изглежда, съвпадат и със тези на неправителствени организации като международната организация “Amnesty International”. 

 

 

 

          Импосимато твърди, че насилие, което е вършено от смятани за ислямистки въоръжени групировки, съществува, но правилното разбиране за това какво се случва в Алжир, а навярно и на други места, изисква да бъде разгледана хипотезата, според която има регионални и международни органи, които извличат полза от тероризма. Те не само че инвестират в него, но и участват в него. Вероятно това е и най-важното заключение, до което достига бившият алжирски офицер Хабиб Суейдия посредством убедителните данни, поместени в неговата книга.

 

 

 

          Според италианския съдия, връзката между тероризма и корупцията изглежда очевидна. В началото тероризмът се е използвал като средство за борба срещу властта, с което са си служили някои ислямистки групировки, но в последствие се е превърнал в средство, използвано от една невидима власт, но не за защита на демокрацията, а за оставането й на власт. Множество кървави и всяващи ужас деяния са приписвани на ислямистките групировки, но в действителност те са извършени от някои органи на властта с цел отстраняването на политически врагове и напомнят за псевдо-революционерите в Латинска Америка.

 

 

 

Различни свидетелства за тероризма

 

 

 

          Бихме могли да се позовем на десетки доказателства, книги и дискусии, които са споменавани по телевизионния канал Ал Джазира и неговия електронен сайт и които поставят под съмнение много от обстоятелствата около събитията от 11 септември 2001 година. В десетки други доклади и книги са обсъждани преувеличенията при разглеждането на тероризма и въоръжените групировки с  други цели. Тук ще разгледам два примера, единият, свързан със Съединените щати и страните, за които се твърди, че са заплашени от тероризма, а другият представлява разкази на алжирски офицер, който е участвал в псевдо-терористични операции и преследвания на въоръжени групировки.

 

 

 

Докладът на ООН за човешкото развитие

 

 

 

          Доклад за човешкото развитие, издаден по програмата на ООН за развитие (UNDP), съобщава, че събитията от 11 септември и последвалата ги така наречена война срещу тероризма са предоставили на властите в някои арабски страни оправдание за ограничаване на правата и свободите на населението. Навярно атаката срещу свободата, както се казва в доклада, е най-опасното последствие от войната срещу тероризма. Строгите мерки за сигурност, които бяха предприети от Съединените щати по време на тази кампания с цел ограничаване на свободите, бяха предприети и от няколко арабски страни, което създаде атмосфера и условия, възпрепятстващи човешкото развитие.

 

 

         

          В “Арабската конвенция за борба срещу тероризма” всичките арабски страни приеха една твърде широка дефиниция на понятието тероризъм. Докладът споменава, че тази конвенция бе разкритикувана от арабските и международните организации за човешките права с довода, че подобна широка дефиниция предоставя възможност за злоупотреби посредством въвеждането на цензура, ограничаването на достъпа до Интернет съдържание и възпрепятстване на публикуването и разпространяването на всякакво съдържание под предлог, че поощрява тероризма. Освен това, тази конвенция не забранява арестите или мъченията и не предоставя възможност за подлагане под съмнение на легитимността на арестите.

 

 

Тероризмът под формата на “диня”

 

 

 

          Бившият алжирски офицер Хабиб Суейдия, който емигрира във Франция, разкрива в издадената му на френски език и в последствие преведена на арабски книга- “Мръсната война – свидетелствата на офицер от специалните части на алжирската армия”, истината за извършваните от алжирската армия кървави кланета и неоправданото насилие, което се случва в Алжир, без да се споменава в медиите и което е приписвано на радикални ислямистки групировки. Разбира се, някои радикални ислямистки групировки са виновни за убиването на невинни хора и за вършенето на неоправдано насилие, но според тази книга, заслугите за кървавите деяния са както на ислямистките групировки, така и на алжирската армия. 

 

 

 

          Офицерите от алжирската армия говорят за “динени операции”. Твърди се, че това наименование произлиза от генерал Мухаммад Амари, който е планирал тези операции, а с даденото им наименование цели да покаже, че те са ислямистки на външен вид (зеления цвят), но на практика са вършени от армията (червения цвят).

 

 

 

          Амари започва кариерата си като командир на специалните части за борба с тероризма, съставяйки специални отряди, които арестували или извършвали масови убийства без налични доказателства за вина на жертвите. Тези отряди патрулирали с автомобили без обозначителни знаци и взимали подкупи или процент от печалбата на търговци и богаташи, които били заплашвани, че ще бъдат обвинени в поддържане на отношения с ислямистки групировки. Голям брой офицери и войници били ликвидирани или арестувани под прикритието на борбата с тероризма. Даже и тези от тях, които участвали в операции с отвличания или грабежи били убити поради съмнение в тяхната лоялност или просто защото знаели твърде много. 

 

 

 

          Множество невинни цивилни и военни лица са убити от специалните служби, без да имат каквато и да било връзка с военна или политическа дейност. Броят им е много по-голям от убитите от ислямистки групировки.

 

 

 

          В книгата си авторът разказва истории за престъпленията, в които е участвал или за които е знаел. Веднъж по негово разпореждане военни, преоблечени като цивилни и преструващи се, че са ислямистка групировка, нахлули в село Аз-Затария и заклали 12 души от селото, след което във вестниците пишело, че това било дело на терористи.

 

 

 

          Авторът разказва и че веднъж получил сигнал, че в град Ал-Ахдария, който е известен с това, че подпомага “Ислямския фронт”, терористична групировка е отвлякла бившия кмет на града, който е член на “Ислямския фронт” и че терористите са управлявали автомобил, чийто модел и регистрационен номер били  подробно описани. Когато той се завърнал в казармата открил, че автомобилът, който уж бил на терористите, бил там. Когато той попитал офицера, който му бил съобщил за отвличането, за какво става въпрос, получил отговор: “Ние сме терористите”. След като изминали 15 дни, през които бившият кмет бил подложен на нечовешки мъчения, той и шестима други арестанти били отведени в гората край казармата, където били екзекутирани. Авторът разказва, че за периода от 27 месеца, които прекарал в Ал-Ахдария, в града били извършени 15 операции, подобни на тази.   

 

 

 

          Докато политическите и медийните кампании, ръководени от бившия алжирски президент Лиамин Зеруал с цел прекратяване на боевете и постигането на примирие, бяха в разгара си, военните части, натоварени със задачата да водят война срещу въоръжените групировки, провеждат учения за увеличаване на нападенията и операциите срещу групировките.

 

 

 

          Генералите, които призовават за воденето на диалог с ислямистките групировки, или излизат в пенсия или умират при съмнителни обстоятелства. Например генерал Мухаммад Тахири загива в катастрофа с хеликоптер, Али Бутиган е убит при нападение пред сградата на Министерството на отбраната, а Фадил Саиди умира, прегазен от автомобил. И тримата генерали умират през 1995 година.

 

Източник:

    http://www.aljazeera.net/NR/exeres/6583EFFC-5379-4924-86F8-FD32E1800763.htm