Война между религиите- предстояща или вече съществуваща

Анализи и коментари

Война между културите или иначе казано - война между религиите - призивите за нея стават все по-ожесточени, засилват биенето на барабаните и и разпалват огъня на омразата. Тази безумна война има в резерв теоретици, оглавявани от  Бърнард Луис – английски писател, живеещ в Америка и литературен и академичен говорител на американската религиозна десница, а не Самюъл Хънтингтън, както погрешно се твърди.

Печат

 

Незабавна война


          За да осигурят всенародната подкрепа за САЩ във войната срещу Ливан, а след това и срещу Сирия и Иран, в края на 2005 година Пентагонът и израелската армия създадоха система за обкръжаване и структуриране, за да мобилизират 50 милиона американски евангелисти.

          Основната цел на тази операция е включването на евангелистките лидери в една- единствена идеологическа организация- „Обединени християни за Израел”.

         Това ново формирование не се стреми към нищо друго, освен да бъде заместник на известната организация  „Айпак”, която действа като група за политически натиск (лоби) в управляващите среди. Но неговата задача е да разпространи ционистката доктрина както в евангелистките църкви, така и извън тях и да превърне подкрепата за израелските военни операции на агресия в религиозно задължение за мнозинството американци.

          През януари 2006 година се появява особено важна книга за САЩ –„Обратно броене за Ерусалим: Предупреждение към света. Последен шанс за мира.” Много бързо, само за три месеца, тя става най- разпространяваната и продавана книга в големите пазари на Америка.

          Според нея, иранските лидери усилено се стремят да изтрият Израел от картата на света чрез пускане на атомна бомба над Ерусалим. След унищожаването на Израел от мюсюлманите и руснаците ще протече втора война за установяване на власт в териториите му. Тя ще се разрази между Съединените щати, от една страна, и Китай и Европейския съюз- от друга.

 

          В този момент ще се появи Антихристът- в лицето на председателя на Европейския съюз. Ужасяваща ядрена война ще сложи край на битката. Решаващото сражение ще бъде в Меджидо (Армагедон).

          Прославеният Месия ще може да слезе на земята и да възнагради онези, които са вярвали в него и са очаквали завръщането му. Добре, че израелската армия и Пентагонът могат да наклонят везните в своя полза чрез превантивна интервенция, включително и да използват нови и тактически ядрени бомби.

 

          Ето защо не трябва да се чака, трябва веднага да се започне война. Автор на тази популярна военно-религиозна книга е Джон Хаджи-свещеник от Тексас- новата звезда на ционисткото християнство.

Съревнованието между евангелизма и исляма

          В наши дни евангелистите  встъпват в трескаво съревнование с останалите религии и особено с исляма, за който може да се каже, че броят на приемащите го хора от Запада нараства с хиляди, без да има активна пропаганда от страна на мюсюлманите. Те правят сметки и определят срокове за спиране на разпространението и възхода му.

          Списанието „Християнството днес” публикува резюме на учебен ден, организиран в щата Масачузетс от идеологическия лектор Гордън Конуел през февруари 2006 година. Участниците в него стигат до заключението, че ислямът се разпространява по-бързо от християнството. Процентът за исляма е 1,9 годишно, докато за християнството е 1,3.

 

          Публикуваните статистики сочат, че след атентатите от 11 септември 2001 година между 30 и 40 000 французи и около 50 000 американци приемат исляма годишно.

 

          Шейх Харун Синджуба от Съвета на мюсюлманите от Близкия изток и Южна Африка казва: „В Уганда ислямът се разпространява изключително бързо. Всяка минута при нас идват хора, желаещи да го приемат.”

          Ислямът се разпространява и между чернокожите жители на Южна Африка, където 80% от 45- милионното население са християни. Това широко разпространение кара един германски свещеник да се самоубие, уплашен от разрастването на исляма.

 

          Що се отнася до евангелизма, през 80-те години на миналия век  англиканският експерт по статистика Дейвид Барант  прогнозира, че броят на християните- евангелисти ще се повиши от 25% до 44%  от всички християни, броят на другите християни некатолици че се понижи от 25 на 23%, а броят на католиците ще намалее от 50 на 33 %.

 

          Когато тези прогнози са публикувани, специалистите им се присмиват. Както твърди и Уолтър Д. Холнегър в своето изследване под заглавието „Евангелистите-световното бъдеще на християнството” в книгата си „Политическа география на християнството”. Въпреки че във всички случаи прогнозите му са правилни, защото броят на евангелистите нараства от нула до 500 милиона само за едно столетие и това е нещо безпрецедентно в цялата история. В следващото поколение те ще надминат всички останали църкви- това се случва сега с пълна сила.

 

Мечът на религиозната свобода

 

          Веднъж годишно САЩ се провъзгласяват за защитници на вярата и религията и размахват меча на докладите за религиозната свобода пред лицето на голям брой държави- най-вече мюсюлманските страни и Китай.

          През януари 1996 година Хоровиц  се присъединява към Нинашия- еврейска фанатичка, председател на Парламента за човешките права към организацията „Дом на свободата” и автор на книгата „ Леговището на лъва”. В  нея тя твърди, че Египет, Судан, Саудитска Арабия и Пакистан са страните, които най-ожесточено преследват християните и  че ислямът следва примера на комунизма в репресиите над християните.

          Хоровиц и Нинашия организират конференция във Вашингтон под името „Влиянието на ислямизацията върху международните отношения и правата на човека”. В нея взема участие американският ревностен телевизионер Стив Емерсън, автор на известния антиислямски документален филм „Джихадът в Америка”.       

 

          През януари 1997 година Хоровиц и „ Дом на свободата” организират конференция под надслова „Световен ден за солидарност с преследваната църква”. На нея присъстват представители на 40 църкви от САЩ, за да изразят своята солидарност с християните от мюсюлманските държави.

 

          Конференцията обвинява американските църкви и правителството на страната в нехайство и призовава към спасение на християните от Изтока от „лапите на исляма”. ( “Еврейският Месия и краят на света”/ Рида Хилял, библиотека „Изгрев”/2001 ).

          Нещата не спират до тук. Американските евангелисти използват киното, за да събудят чувствата на децата и да ги подготвят за незабавно започване на кръстоносна битка. В документалния филм, наречен „ Лагерът на Исус” са показани голям брой деца, от чиито очи се леят сълзи докато им казват, че са „ неискрени” и „ лицемери”  и трябва да измият ръцете си с вода, за да „ прогонят Сатаната”. Това се случва по време на подготовката им за „война” в защита на Евангелието по подобие на „муджахидините” в Палестина, които основават лагер.

          В друга сцена от филма тези деца се събират и призовават в името на американския президент Джордж Буш, вдигнали ръце във въздуха, полюшвайки  се със затворени очи. Веднага след това те запяват „Справедливите владетели” и от очите им потичат сълзи.

          Що се отнася до Китай, Съединените щати продължават да подкрепят християните и по-специално евангелистите там. Разпространяват вестите им, разказват за изпитанията, на които са подложени, предават техните оплаквания и сълзи.

 

          Според американските информационни доклади, публикувани в няколко интернет страници, евангелистите там са между 25 и 40 милиона. На 11 май 2006 година американският президент прие три от знаковите им фигури- адвоката Либиганг, писателя Уанг Ли и романистът Ю Джи. Пекин окачестви тази среща като провокация и игра с огъня от страна на Белия дом.

 

Африка… обещаният рай.


          В Африка се води тристранна битка между християнството и исляма. Двете разновидности на християнството- евангелизъм и католицизъм се борят за превес в някои страни и райони. Печели американският евангелизъм, а европейският и по-специално френският католицизъм губи.

          В Нигерия, например, влиянието на американския евангелизъм достига до върховете на властта в лицето на президента Обасанджо. А сега свещеникът Максуел Абрахам е решил да се кандидатира за президентските избори, които ще се проведат през 2007 година.


 

          Максуел Абрахам е глава на епархия, чийто център се намира в столицата Лагос. Той започва да мобилизира своите последователи, обединени в „ Християнско демократично движение”, за да създаде „теократично лоби”, което да го отведе до трона на политическата власт, след като вече е заел трона на религиозната.

 

          Евангелистката протестантска интернет страница „Християнството днес” коментира, че това се случва в отговор на вълната от ислямска религиозност и прилагането на шериата в северната и централна част на Нигерия, където преобладаващото население е мюсюлманско.

 

          Това става, точно когато ислямският лидер на северна Нигерия загива при самолетен инцидент. Причините за избухването на самолета все още не са разследвани.

          За американските евангелисти черният континент представлява обещания рай и територия за политическо и религиозно завоевание. Издателят на международното списание за мисионерски изследвания, което се разпространява в Америка- Джонатан Бонк, заявява, че християнството е отбелязало бум в своето разпространение през XX век, който е станал свидетел на колонизаторското движение на западните държави за сметка на източните и африкански народи.


 

          Броят на християните в Африка през 1990 година е около 8,7 милиона, през 1997 година нараства на 117 милиона, за да достигне до 389 милиона в наши дни.

 

 

          След европейците, с покръстването се заемат американските евангелисти, които дават предимство на чернокожите мисионери, за да улеснят своята задача. Те упражняват натиск  чрез всякакви средства, за да подлъжат малцинствата във всички страни, включително и тези от арабския Магреб.

 


Евангелистките лидери


          Във „Вести за религиите” (в броя от 03. 03. 1999 г., стр.16), Джофри Доторкхаим задава въпроса: „Ще бъде ли XXI век евангелистки?” Немският лютерански теоретик Улфхат Баненберг заявява: „Ако протестантските църкви спрат да призовават към Евангелието, както всъщност се случва, в желанието си да се приспособят към светската култура, то тогава през следващия век няма да останат други, освен евангелистите.”

 

          Много региони по света стават свидетели на битката между американските евангелистки и европейските католически и протестантски църкви. Латинска Америка, която остава крепост  на европейския католицизъм и протестантство, е авангардът на територията на конфликта. Сблъсъкът води до появата на нови лица на президентските и парламентарни избори, както и в превратите и антипревратите.


 

          Според Андре Кортен- професор по политология, член на Организацията за изследвания на политическите представи за Латинска Америка и автор на проучвания, по въпроса за смяната на религията на този континент, броят на католиците в Бразилия е спаднал от 85 % през 1980 година на 70 % през 2000 г.

 

          Причината за това е смяната на религията, използвана от американските евангелисти, за да проникнат и да „издърпат килима изпод краката на католицизма”.


 

          Промяната на религията е всеобхватно явление, което се случва във всички страни от Латинска Америка с изключение на Мексико. В началото на XX век повечето от тях са 100 % католически. След втората световна война положението започва да се променя в полза на американските църкви и те дори получават превес в някои държави. Евангелистки лидери достигат до президентските постове в Гватемала (президентът Ефран Риос Монт, дошъл на власт след преврат през 1985 година, след това президентът Джордж Серано Елиас, спечелил изборите през 1991 и президентът Алберто Фуджимури Балберо през същата година). Както и бразилският президент Да Силва по време на предишния му мандат. Той е преизбран в началото на ноември 2006 година.


 

          Американският евангелизъм не се задоволява с тези свои „завоевания” в Латинска Америка. Той си съперничи с европейските църкви като цяло. Френската църква дори се оплаква от неговия „поход”.

 

Войната не предстои- тя вече е започнала


          Войната не предстои- тя вече е започнала- това признава последният испански министър-председател и лидер на Народната партия Хосе Мария Аснар. На лекция в САЩ- много уместно- точно където е главното управление на евангелизма, той казва буквално: „ Живеем във време на война. Или те, или ние! Западът не напада исляма, те са тези, които нападат!”

          За съжаление, католическата църква се намеси в районите, където съществува напрежение, а американският евангелизъм обяви война на другите. Може би изявленията на Папата, които обвиняват исляма в насилие и нерационалност са направени в отговор на американския натиск.