Новата стратегия на израелската армия

Анализи и коментари

Майкъл Херцог е бригаден генерал, пенсионер от израелската армия. В миналото е ръководител на нейния Отдел по стратегическо планиране и шеф на кабинета на министъра на отбраната. В тези си качества ген. Херцог участва в разработването на стратегията на израелските въоръжени сили и актуализирането на израелската доктрина за национална сигурност. В свой материал за Вашингтонския институт за близкоизточна политика бившият военен прави анализ на „Стратегията на израелската армия”, оповестена на 13 август 2015 г.

Печат

Авторът посочва, че израелската армия публикува подобен документ за първи път и в него са разгледани сложните предизвикателства, поставени от организациите, които действат на поддържавно ниво в бързо променящата се среда на сигурността. По мнението на анализатора написаното може да послужи като основа в диалога между САЩ и Израел във връзка със сделката с иранската ядрена програма.

Докладът е в размер на трийсет и три страници и е кратка версия на друг, по-дълъг, документ, който представлява концептуалната рамка на новия петгодишен план на израелските въоръжени сили, „Гидеон”, който предстои да бъде одобрен от правителството. Ген. Херцог определя оповестената стратегия като „уникална за историята на Израел” не само защото се базира на елементи от доктрината за национална сигурност, но и защото е станала достояние на широката публика.

Анализаторът обяснява, че тя отразява визията на новия началник на Генералния щаб на израелските въоръжени сили – ген. Гади Айзенкот. Той посочва още, че Израел няма официална, писана доктрина за национална сигурност от времето на първия си министър-председател Давид Бен-Гурион. Последният опит в тази насока е направен през периода 2004-2007 г. (Комисията „Меридор”), но не е бил одобрен от правителството.

Авторът изказва предположение, че безпрецедентното оповестяване на стратегията може да е мотивирано от желанието на военните да се инициира дебат за начина на разпределянето на националните ресурси и за това кое трябва да е приоритетно – дали сигурността, или социално-икономическите потребности на обществото. Ген. Херцог смята, че се прави опит да се премине от механичната дискусия за разпределянето на бюджета към стратегическата дискусия за това какво е необходимо от гледна точка на сигурността. 

Новият документ разглежда фундаменталните изменения в израелската стратегическа и оперативна среда, които са настъпили радикално и с бързи темпове и са довели до разпадането или отслабването на държавните граници. Заради високата степен на стратегическата и финансова несигурност израелската армия не разполага с официален и одобрен от правителството дългогодишен план от 2011 г. насам.

По-нататък в анализа си ген. Херцог се спира на най-важните промени в стратегически план и начините да се отговори на предизвикателствата.

Първата съществена новост е, че крайните, агресивни и добре въоръжени организации, които функционират на поддържавно ниво, са заместили армиите на съседните държави в качеството им на основна военна заплаха за Израел. Тези организации са „Хизбулла” в Ливан и Сирия и „Хамас” в Газа. Джихадистките групи също се концентрират в близост до израелските граници, но към момента не представляват заплаха от същото ниво. Само през последните 15 години организациите, които действат на ливанска и палестинска територия, са принудили Израел да предприеме 5 големи въоръжени операции.

Втората промяна е свързана с това, че тези актьори разполагат с мощно оръжие и в момента могат да нападнат израелски цивилни цели и важни стратегически обекти и потенциално да засегнат издръжливостта на израелското общество и способността му да води продължителна война. Модерното оръжие допълнително застрашава способността на израелската армия да извършва нападения по суша, въздух и вода. Мащабът на заплахата нараства непрекъснато и тя включва и значителна дейност под земята – става дума за тунелите, прокопани от „Хамас” на границата между Израел и Газа.

Третата особеност е свързана с местата, от които оперират двете движения. Това са територии, населени с цивилни, като целта е да се ограничат действията на Израел там. Тази особеност налага да се предвидят и правните и хуманитарните въпроси, както и ролята на медиите. 

Четвърто, с течение на времето политическите позиции на Израел на Запад са отслабнали, в резултат на което легитимирането на борбата срещу въоръжените елементи в цивилните територии е станало по-трудно. Авторът е категоричен, че основната причина за това е нерешеният израело-палестински конфликт, въпреки че в документа той не е посочен изрично.

Петата промяна е свързана с нарастването на вътрешните разходи за опазването на националната сигурност, а заедно с тях и на натиска да се инвестира повече в икономиката и различни обществени дейности.

Според ген. Херцог е любопитно, че в стратегията не се споменава заплахата от иранската ядрена сделка. Този факт провокира някои да заключат, че за разлика от правителство, израелската армия не смята, че има толкова голяма опасност от споразумението, постигнато от групата „5+1” и Иран. Въпреки това, на Ислямската република е отредено важно място. 

Първо, въпреки че израелската армия не очаква ядрената заплаха да настъпи в срока, за който е разработен планът, т.е. през следващите пет години, тя призовава за увеличаване на способностите за сдържане на опасността и повишаване степента на готовност да се реагира и да се нанесат потенциални изпреварващи удари по „страни, които нямат обща граница [с Израел].” 

Второ, израелската армия смята, че организациите, „подкрепяни от Иран”, представляват непосредствена заплаха. Основното притеснение в тази връзка е, че тези играчи могат да се възползват от иранските авоари, които са размразени след сключването на ядрената сделка.

Как да се отговори на предизвикателствата?

Израелската армия предвижда употребата на сила при три основни ситуации – рутинни, извънредни и (цялостна) война. Те се различават една от друга по мащаба на военните действия и използваните ресурси. Въпреки че въоръжените конфликти с групите, които действат на поддържавно ниво, често попадат в категорията „извънредни ситуации”, при подготовката на силите си израелската армия отделя най-голямо внимание на войната. При извънредните ситуации задачата ще бъде да се елиминира желанието на врага да се бие и да се достигне дълготрайно сдържане. Израел ще предпочете този подход по отношение на Ивицата Газа, където ще бъдат провеждани сухопътни операции, вместо да се завладее територията и да се унищожи напълно военната мощ на „Хамас”.

В документа се предвижда конфликтите с него и „Хизбулла” да се проточат във времето. Сдържането на врага ще бъде осъществено посредством постигането на серия убедителни военни победи над него. Новата стратегическа среда обаче е заставила Израел да преформулира своите мерки за сдържане, както и другите два стълба на военната си стратегия (ранното предупреждение и военното решение) и да добави четвърти стълб, а именно – отбрана.

Авторът обяснява, че сега терминът „сдържане” е свързан повече с произхода и разнопосочността на заплахите, за разлика от миналото, когато основната задача на сдържащите мерки е да се предотврати избухването на цялостна война. Израелската армия е разработила концепцията за т. нар. кампания между войните. Тя включва секретни и открити действия, чиято цел е да се отстранят още в зародиш заплахи от страна на врага, особено ако става дума за придобиването на определен вид оръжие. 

Ранното предупреждение сега е въпрос на разузнавателно превъзходство, което Израел трябва да има преди и по време на въоръжените конфликти. 

Съдържанието на термина „военно решение” става малко по-относително и е по-близо до дългосрочното сдържане, но остава подчинено на традиционната цел на Израел да води краткосрочни конфликти (често придружавани от аморфния термин „победа”, който документът дефинира като „осъществяването на политическите цели на дадена военна кампания и постигането на по-добро състояние на сигурността в сравнение с периода преди нея”).

Отбраната заема важно място в израелската стратегия заради сериозната опасност от вражески огън на негова територия. Най-важният елемент от този стълб е поддържането и усъвършенстването на противоракетната система. Ако трябва да избере кое да охранява приоритетно в даден конфликт (като се има предвид огромният ракетен арсенал на „Хизбулла” – над 100 хил. ракети и капацитет да изстрелва по над 1500 дневно в продължение на седмици), преди да осигури защита на цивилните обекти, израелската армия ще се концентрира върху опазването на критичната национална инфраструктура. 

В документа се разглежда също така възможността врагът да завладее части от територията на Израел, в това число и вероятността за евакуирането на цивилни граждани (отстъпление от досегашната израелска концепция). В същото време остава приоритет да не се допусне след края на конфронтацията врагът да спечели територии.

Значението на отбраната нараства, но израелската армия продължава да поставя на първо място военните офанзиви. 

В стратегията е заложено преди избухването на конфликт да бъдат набелязани десетки хиляди цели в Ливан и Сирия и хиляди в Газа, а след като той избухне – да бъдат ударени хиляди дневно, включително и удобни мишени. За разлика от войната в Ливан през 2006 г., новата стратегия предвижда сухопътните войски да бъдат разполагани още в началото на конфликта.

Специално внимание се отделя на изненадващите операции, които са насочени към оперативния и стратегически тил на врага. В тях ще участват сухопътни войски и специални части, ръководени от нови командни структури. Цялостната концепция за планирането и осъществяването на офанзивите се базира на гарантираното от САЩ превъзходство на Израел във военната сфера, включително по въздух и вода и в сферата на разузнаването.

В края на документа се поставя акцент върху некинетичните аспекти на въоръжените конфликти. Предвижда се да се отвори нов фронт в киберпространството, като за целта ще бъде основан специален кибер отдел. Посочена е нуждата от подготовката на информационна война и на необходимостта да се отговори на предизвикателствата в правната и хуманитарната сфери. Всичко това означава, че при сегашната международна обстановка, ако Израел иска да увеличи свободата на действие на армията си, трябва да търси възможности да аргументира политически действията й и най-вече употребата на сила.

 

 

Източник: http://www.washingtoninstitute.org/