Международният наказателен съд разследва Израел

Анализи и коментари

Прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) започна в петък предварителна проверка на ситуацията в окупираната палестинска територия, включително Източен Ерусалим, и възможните престъпления, извършени там от 13 юни 2014 г. насам. Действията на МНС представляват сериозна промяна в досегашната практика политическите аргументи да са по-силни от правните, когато става дума за израело-палестинския конфликт. 

Печат

Hовината предизвика бурни реакции у двете основни страни и техните партньори.

Палестинската власт и Хамас приветстваха решението. Говорителят на  движението Сами Абу Зухри го определи като „стъпка в правилната посока” и призова за допълнителни усилия израелските лидери да бъдат изправени пред съд.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху окачестви действията на МНС като „абсурдни” и апелира към западните държави да наредят на МНС да не разглежда случая. Той дори определи съда като „част от проблема”. Израелският министър на външните работи Авигдор Либерман нарече решението „скандално” и заяви, че Израел ще работи да се разпусне МНС, „който е олицетворение на лицемерието и дава тласък на тероризма”.

САЩ изразиха пълна подкрепа за Израел, както и „дълбоко несъгласие с действията на прокурора на МНС”. „Както неколкократно сме заявявали, не смятаме Палестина за суверенна държава и затова не вярваме, че тя може да предявява искове към МНС”, заяви говорителят на Държавния департамент Джеф Ратке. „Трагична е иронията, че тъкмо Израел, който издържа хилядите терористични ракети, изстреляни по негови цивилни граждани, а и по съседни държави, сега ще бъде проверяван за това от МНС”, допълни Ратке.

Американският парламент заплаши да намали финансовата помощ, която САЩ предоставят на палестинците. По двама сенатори от Републиканската и Демократическата партия подписаха миналата седмица писмо, в което се казва, че „ако МНС извърши чутовната глупост да приеме Палестинската власт за член, при положение че не е държава, Конгресът ще потърси начини да защити израелските граждани от неговите (на съда) политически злоупотреби.”

Реакцията на Израел и неговия стратегически партньор САЩ е обяснима, защото ако независимата и безпристрастна проверка на съда установи, че има достатъчно доказателства, палестинците ще могат да съдят израелски лица за извършването на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и агресия. Това означава също, че те ще подлежат на съдебно преследване за незаконните действия по разширяването на заселническите селища и административните задържания на палестинците, включително и на деца, в израелските затвори без съд и присъда. Също така Израел ще трябва да отговаря и за расовата сегрегация, на която са подложени палестинците, граждани на Израел (повече по темата може да прочетете тук). Всичко това е причина до ден днешен страната да отказва да стане член на МНС.

Присъединяването на Палестина към съда е резултат от дългогодишните усилия на палестинската дипломация за намиране на мирно решение на конфликта с Израел. През последните години обаче нито едно от тези усилия не доведе до съществен резултат, а тъкмо обратното. Насилието срещу палестинците в окупираните територии продължава. Блокадата на Ивицата Газа все още е в сила и лишава населението й от най-елементарни условия на живот. Стената, която разделя Западния бряг, също не е разрушена въпреки позицията на Съда на ООН, че е построена незаконно. Контролно-пропускателните пунктове, които ограничават свободата на придвижване на палестинците в Западния бряг и Източен Ерусалим, също не са премахнати. Расте и броят на заселниците от цял свят, които получават редица улеснения да се преселят в окупираните палестински територии. 

Последният кръг преговори между Израел и Палестина започна през лятото на 2013 г. и продължи до април 2014 г. Въпреки усилията на американския държавен секретар Джон Кери, те приключиха без резултат (повече за преговорите можете да прочетете тук). Една от причините беше отказът на израелската страна да прекрати разширяването на заселническите селища в окупираните палестински територии, което предизвика негативната реакция както на САЩ, така и на държавите от ЕС, тъй като те са незаконни от гледна точка на международното право. 

През лятото на миналата година случаите на насилие срещу палестинците в Западния бряг и Източен Ерусалим зачестиха и отново се заговори за трета интифада. Бомбардировките над Ивицата Газа бяха подновени след като трима израелски заселници бяха отвлечени на 13 юни 2014 г., а впоследствие и убити, в контролираната от Израел зона „Ц” на Западния бряг. Министър-председателят Бенямин Нетаняху веднага обвини палестинското движение Хамас, без да разполага с каквито и да било доказателства. Липсата им не попречи на израелските военни стратези да използват този случай като претекст за нова война в Газа. Над 2700 души, повечето от които цивилни, бях убити в продължилата 50 дни военна операция.

Липсата на механизъм Израел да бъде подведен под отговорност както за тази, така и за предишните две войни през 2008-2009 г. и 2012 г., е една от основните причини палестинците да търсят международно признание на бъдещата независима Държава Палестина и да се присъединят към МНС. Редица европейски държави, сред които Швеция, Ирландия, Испания и Великобритания (макар при последните две вотът да има символичен характер) признаха Държавата Палестина. Франция, известна с произраелската си политика, също гласува в подкрепа на признаването, което предизвика острата реакция на дългогодишния й партньор.

Тези действия не останаха незабелязани от израелските политици, които инструктираха дипломатическите представители на страната, включително и тези в България, да реагират незабавно и да лобират срещу палестинските интереси и срещу признаването на Държавата Палестина.

В разгара на тази дипломатическа активност Йордания внесе от името на палестинците резолюция в Съвета за сигурност на ООН за слагане край на окупацията на палестинските територии и създаването на независима палестинска държава. Очаквано САЩ наложиха вето при гласуването на документа и той беше отхвърлен. 

Още на същия ден палестинският президент Махмуд Аббас обяви, че отговорът му няма да закъснее. Той подписа 20 международни договора, по които Палестина да стане страна. Сред тях е и Римският статут на Международния наказателен съд. На 8 януари генералният секретар на ООН Бан Ки-мун заяви, че от 1 април 2015 г. Палестина е пълноправен член на МНС. Това стана възможно след като на 29 ноември 2012 г. Генералната асамблея на ООН прие с квалифицирано мнозинство резолюция, с която промени статута на Палестина от „наблюдател” на „държава-наблюдател не-член на Общото събрание”. Тази стъпка беше решаваща, защото генералният секретар на ООН се позовава именно на резолюциите на Генералната асамблея, ако има съмнение дали един кандидат за член на съда е държава, или не. Промяната от ноември 2012 г. на практика откри пътя на палестинците към Международния наказателен съд и беше въпрос на политическа преценка кога да се премине към подаването на документите за присъединяването към него. 

Силата на правото винаги трябва да е по-голяма от правото на силата. Заключението от проверката на МНС ще покаже кое от двете е надделяло и дали наистина най-тежките престъпления, които безпокоят цялата международна общност, не бива да останат ненаказани, както е записано в преамбюла на Статута на съда.