Индустрията на мълчанието: как Саудитска Арабия адаптира арабските медии

Анализи и коментари

Няколко месеца след убийството на премиера Рафик Харири колегата му Асаад Абу Халил отбелязва, че истинската степен на влиянието на Харири в сферата на медиите и политиката се проявява едва след смъртта му. То се простира във всички медии и сред различните лагери в тази малка страна.

Печат

Документи на Министерството на външните работи на Саудитска Арабия, публикувани от „Ал-Ахбар“ в сътрудничество с „Уикилийкс“, разкриват степента на влиянието, наложено от режима в кралството върху медиите, не само в арабския свят, но и на регионално и световно ниво като цяло. Документите също така разкриват фрапиращи факти как кралския режим се отнася с критиците си, както и „доминацията на Саудитска Арабия“ в медиите. Това не са просто слухове, а факти, подкрепени с данни и доказателства.

Манията за лъскавия имидж пред чужденците, постигнат с много пари и малко ефективност, на кратко, такова впечатление създават разкритите документи за дипломатическия ум на Саудитска Арабия. Много от правителства в света имат медийни офиси, които стартират кампании за връзка с обществеността, когато стават обект на атаки от местните медии. Правителството на Саудитска Арабия не плаща директно. Архивът на неговите посолства е пълен с телеграми за парични преводи за купуване на мълчанието на медиите и за медийни интриги в Канада, Индонезия, Австралия и Пакистан, включително и в отдалечени страни като Чад, Нигер и Бурунди. В Мали посолството плаща парична помощ под формата на абонамент за всички вестници в страната.

Документите показват, че основната грижа на саудитската дипломация е да преследва всякакви критики към режима дори в най-далечната точка на света и да работи за превличане или заглушаване на гласовете на критиците. Но що се касае арабския регион, където се смесва саудитски финансов капацитет с голямо политическо влияние, ситуацията е по-различна. Инвестиции се правят в полза на тези, които служат на саудитските интереси. Жестоки санкции и натиск се налагат върху онези, които застават срещу политиката на саудитският режим. Кралството преследва всички „враждебни медии“, които го критикуват, като финансира кампании за забрана на излъчването на ирански канали по сателит или от кабелните оператори и заплашва авторитетни медии със спиране на приходите от реклама.

„Неутрализация“ и „пълна мобилизация“

През 2004 г. саудитското правителство взима решение да закрие медийните офиси, които са свързани с посолствата, и подписва договори с търговски дружества, специализирани във връзки с обществеността. Тяхната задача е подобряване на имиджа на кралството и прилагането на информационните му кампании. До 2013 г. броят на саудитските посолства, подписали договори с тези фирми, са 15. Според фактурите и разкритите документи плащанията възлизат на стойност милиони долари. Причината за това решението е, че саудитските информационни центрове и офиси в чужбина са неефективни.

Саудитските дипломати разработват само два метода за справяне с пресата и критиките. Привличането на медиите става чрез два подхода – „неутрализация“ и „задържане“. „Неутрализация“ означава посолството да установи финансова връзка с писатели, личности или институция с цел в работата им да няма никакви критики към политиката на кралството и знаковите фигури да служат на тях, но не директно и открито. Също така саудитските посолства в почти всяка държава определят специален бюджет за подпомагане на най-голям брой местни медии под формата на абонамент (десетки или стотици или хиляди копия на вестници и периодични издания и книги).

Този бюджет може да се ограничи до десет или двадесет хиляди долара в малки и бедни страни и да надхвърли стотици хиляди долари в мюсюлманските или западните държави, които имат по-голяма тежест като авторитетни медии. В поредица от телеграми от Конакри до саудитското посолство, телеграфната агенция на Гвинея настоява за възобновяване на обичайните годишни помощи (които не са повече от две хиляди долара). Агенцията има нужда от тази сума, за да реши много проблеми, пред които е изправена. 

„Пълна мобилизация“ е превръщането на медия, личност или писател в „балансьор“ в саудитския арсенал. Кралството използва системно този „балансьор“ за популизъм и натиск върху общественото мнение, както и за участие в кампании срещу опонентите на Саудитска Арабия. Кралството преценява кога има нужда от мобилизацията на лоялните медии. Например в Ливан и Египет има случай, когато важни саудитски фигури от опозицията на режима гостуват на някоя медия. Тогава посолството веднага мобилизира други медии да повишават нивото на пропагандата срещу самата медия, ако не успеят да купят мълчанието на ръководителите й.

Върховно командване 

„Върховното командване“ от най-висшите етажи на властта определя приоритетите в работата на саудитските дипломати и очертава основните граници на допустимото и забраненото в медийната дипломация. Например командите 883 и 2166 са сред най-многобройните решения за медийна атака срещу Иран (да се продължи дискредитирането на иранската роля и да не се обръща внимание на факта, че иранското правителство протестира срещу тези медийни войни, но да не се атакуват вътрешната политика на Иран и важни ирански символи в управлението на държавата).

Команда 7796 е свързана с медийната политика в Египет, където Саудитска Арабия прави цялостна преоценка на медиите след падането на Мубарак и разработва нова стратегия, която включва договор със специализирана египетска медийна компания. Тя включва много египетски журналисти с богат опит и голямо влияние, за да се противодейства на негативните медии и да се привлече голяма част от новите журналисти и медийни фигури. Чрез същия метод саудитските дипломати действат с медиите в Тунис след арабската пролет.

Но нищо не може да изплаши тези, които отговарят за прилагане на „върховното командване“ повече от един честен и неподкупен журналист в арабския свят, върху когото правителството не успява да упражни натиск и не може да предотврати това, което може да публикува.

Източник: http://www.al-akhbar.com