Новият израелски посланик в ООН

Анализи и коментари

Дани Данон – новият млад и елегантен израелски посланик в ООН, има много приятели по високите етажи на властта. Сред тях обаче не е министър-председателят на собствената му страна – Бенямин Нетаняху.

Печат

Данон, който е дългогодишен министър в правителството на настоящия израелски премиер, отдавна се радва на добър прием в американския Конгрес. Сред приятелите му в САЩ са Майк Хъкаби, консервативният кандидат на републиканците за президент, както и известният десен журналист Глен Бек. Четиридесет и четири годишният секуларист Данон става любимец на евангелистите, след като в книгата си „Израел: волята на надделееш” използва религията като аргумент срещу създаването на палестинска държава и в защита на тезата, че Израел трябва да установи контрол върху по-голяма част от окупираните територии.

За сметка на това Данон е политически неудобен за Нетаняху. Дипломатът набира популярност в управляващата партия „Ликуд” и критикува настоящия премиер, че не е достатъчно десен в политиката си спрямо палестинците. По тази причина миналия месец Данон беше назначен на нова работа и беше изпратен в изгнание в ООН, очевидно с надеждата да му бъде затворена устата. Той обаче не прилича на човек, който лесно може да бъда накаран да млъкне. Делегатите в Генералната асамблея на ООН чакат с интерес да видят как ще представи политиките, които в миналото публично определя като предателство за Израел.

Данон нарича отстъпването на територии на палестинците „опасно”, определя Споразуменията от Осло за остарели и призовава Израел да анексира окупираните територии и да наложи вид расова сегрегация. Той също така съветва министър-председателя Нетаняху да не се притеснява от това, какво мисли светът. Член на израелския парламент от Партията на труда описа новия постоянен представител на Израел в световната организация като „десен екстремист с дипломатическия усет на питбул”.

Палестинските политици обаче не са недоволни от назначението. Според тях, за разлика от своя предшественик, Рон Просор, агресивен защитник на израелските интереси, но дългогодишен професионален дипломат, Данон е истинското лице на правителството на Нетаняху, защото е изоставил дипломатическите превземки.

Поне на приказки израелският премиер одобрява създаването на палестинска държава. Подобна реторика обаче е прекалена за Данон. В миналото той е министър на технологиите и науката, заместник-министър на отбраната и заместник-председател на израелския парламент. Избран е за председател на партията „Ликуд”, защото обещава на членовете й, че ще попречи на Нетаняху, ако допусне създаването на независима палестинска държава или направи териториални отстъпки. Данон заявява, че мирните споразумения от Осло са невалидни, а това означава, че обещанието за палестинска държава трябва да бъде погребано.

„Минаха 20 години оттогава. Време е да си го признаем: този процес се провали. Готови сме да измислим нещо ново”, коментира израелският политик в интервю за британския вестник „Гардиън” през 2013 г. „Аз съм против решаването на конфликта на базата на две държави, защото вижте какво се случва в Газа.”

Данон, който говори добре английски език, заявява, че палестинците имат политически амбиции само защото израелските лидери са им обещали твърде много. Затова очакванията трябва да бъдат по-малки. Израелският дипломат говори за „управляване на конфликта” в краткосрочен план чрез поддържане на окупацията и подобряване на условията на живот на окупираните. Той нагло заявява, че иска Израел да запази по-голяма част от Западния бряг, който израелците наричат „Юдея и Самария”, докато в същото време освобождава страната си от отговорността за управлението на палестинците.

През 2011 г. в опит да обезсили гласуването в ООН за създаването на палестинска държава новият израелски дипломат предлага закон за анексирането на по-голяма част от окупираните територии. „Разсъждавам в краткосрочен и дългосрочен план. В краткосрочен план става дума за управляване на конфликта”, обяснява Данон през 2013 г. „Да, да се подобрят условията на живот, но без да се впускаме в нови приключения. В дългосрочен план говоря за анексиране на палестинците. Целта ми е да анексираме, или както предпочитам да казвам, да „наложим суверенитета си” върху земята на Юдея и Самария с минимално палестинско присъствие там. Така че, ако аз чертая картата, да, искам по-голямата част от земята с възможно най-малък брой палестинци върху нея.”

Накратко, Данон иска да натъпче по-голяма част от палестинското население в градски анклави, които ще попаднат под пълния контрол на Йордания, управлявала Западния бряг до 1967 г., когато Израел го окупира след Шестдневната война. Палестинският лидер Махмуд Аббас разкритикува изказването на Данон в речта си пред Генералната асамблея и го определя като вид расова сегрегация.

Позицията на Данон е трудно защитима пред ООН, но той и преди е заявявал, че не го интересува какво мисли останалият свят, въпреки че Израел губи доверието на администрацията на Обама, среща критики от страна на Европейския съюз, а кампанията за бойкот и санкции срещу него набира скорост.

„Трябва да направим това, което е добре за Израел и да не мислим за онова, което звучи добре във Вашингтон”, заявява той през 2013 г. „Ще работим със съюзниците си и ще им обясним как стоят нещата в региона, за да не са в неведение, но ако трябва да избирам между тероризма и да се изправя срещу това, което току-що описахте, избирам второто.” Данон заявява пред „Таймс ъф Израел”, че „международната общност може да каже каквото си иска и ние ще правим си искаме.”

Може би не това очакват да чуят в ООН, но изглежда, че на Капитолийския хълм не са толкова шокирани. Израелският политик отдавна защитава пред американските политици непрекъснатото разширяване на еврейските селища в окупираните територии. „Работя активно и с двете камари на американския парламент”, коментира той пред „Гардиън” още когато е заместник-министър на отбраната. „Наясно съм с подкрепата, която имаме и не мисля, че ще я загубим. Обсъждаме въпроса за заселническите селища. Срещам се в кабинета си с много конгресмени. Радвам се, че водя тази битка.”

 

Източник: http://www.theguardian.com