„Ислямска държава” и нейните привърженици от Централна Азия

Анализи и коментари

Все повече мъже и жени от Централна Азия се включват в редиците на „Ислямска държава”, за да се бият или просто да живеят в контролираната от нея територия. За последните три години между 2000 и 4000 души от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан са изоставили светската си родина в търсене на нейна радикална алтернатива. Това се казва в доклад на неправителствената организация International Crisis Group.

Печат

Документът разглежда основните фактори, които мотивират граждани от петте държави да се присъединят към „Ислямска държава”, как се осъществява набирането на хора за Сирия, ролята на жените, какви са отношенията между „халифата” и старите ислямистки организации в Централна Азия, и накрая, но не на последно място по важност – мерките за справяне с проблема, и най-вече какво може да се предприеме, за да се интегрират онези симпатизанти на „Ислямска държава”, които по една или друга причина са решили да се върнат обратно в родината си.

Петте страни се намират в нестабилен регион, разположен по средата между Русия, Афганистан, Иран и Китай. Във всяка от тях се ширят корупция и престъпност, съчетани със слаба централна власт. Узбекистан и Туркменистан имат белезите на авторитарните полицейски държави. Казахстан не е бедна страна, но е с автократично управление и цели региони от страната са оставени на произвола. Всичките пет държави не предоставят адекватни социални услуги, особено в селските райони. Службите им за сигурност са слабо подготвени, с недостатъчно финансиране и са склонни да прилагат груби методи, за да компенсират липсата на ресурси и умения. Те са неспособни да се справят с толкова сложно предизвикателство, каквото е радикалният ислям. От друга страна, вместо да поощряват свободата на вероизповеданието, петте държави допълнително стимулират радикализацията, като използват законите, за да потискат религията и да извършват масови полицейски проверки.

Бедни и богати, образовани и неграмотни, млади и стари, мъже и жени – няма общ профил на хората, които се присъединяват към „Ислямска държава”. Умората от политическата ситуация и социалните несгоди, обаче, е общото между тях. В този аспект Узбекистан е най-уязвим. Социално изолирани и огорчени хора, на които иначе не би им хрумнало да се бият за добре познатото „Ислямско движение на Узбекистан” (ИДУ) или талибаните в Афганистан, виждат в „Ислямска държава” създателя на нов политически ред. 

В петте централноазиатски държави религията и религиозните организации запълват вакуум, породен от слабите държавни институции и социалната нестабилност. На този фон призивът на „Ислямска държава”, която казва, че има нужда от учители, медицински сестри и инженери, а не само от бойци, изглежда привлекателен за мнозина. Сред отправилите се към Сирия има 17-годишни фризьори, солидни бизнесмени, жени, изоставени от съпрузи, оженили се повторно в Русия, семейства, които вярват, че децата им ще имат по-добри възможности в „халифата”. Всички виждат в „Ислямска държава” алтернатива на живота, който са водили в родината си след краха на Съветския съюз. Някои искат да се бият, други – да помагат. 

Въпреки че социално-икономическите подбуди играят важна роля, не бива да се пренебрегва и идеологическият фактор. За мнозина идеята за свещена война за разпространението на исляма е основната причина да заминат за Сирия, защото се чувстват етнически и религиозно дискриминирани. Това важни с пълна сила за южен Киргизстан. Някои се надяват, че в „Ислямска държава” ще получат подходящото религиозно образование, до което нямат достъп у дома.

Съгласно официалните данни, посочени от правителствата на петте държави, няколкостотин граждани се бият на страната на „Ислямска държава”. Тази цифра, обаче, е доста занижена. Според западни специалисти броят на бойците е 2000 души, а вероятно даже 4000. Десетки са загиналите в Сирия. Понякога техните семействата научават за смъртта им от социалните мрежи или от съобщения по мобилния телефон. Смята се, че в редиците на „Ислямска държава” узбеките са най-много. Те са граждани както на Узбекистан, така и на Киргизстан (най-вече от долината Фергана и град Ош). 

Службите за сигурност, по-специално в Киргизстан и Таджикистан не могат да разпознаят симпатизиращите на „Ислямска държава”. Те са набирани предимно в Централна Азия, Русия и Турция, но също и в религиозни училища в Египет, Саудитска Арабия и Бангладеш. Привличането към екстремистката кауза става в джамиите и намазхана (стаите за молитва). Интернет и социалните мрежи са важни, без да имат първостепенно значение. Вдъхновените от „Ислямска държава” посещават форумите, в които се говори руски или някой от местните езици. Финансовите облаги също не са стимул. Клетките, които търсят бойци в петте държави, са малки, тайни и понякога са свързани с групите за молитва. Не всички членове са наясно с това, че някои възнамеряват да заминат за Сирия. Организации като „Хизбу-т-Тахрир” и „Таблиги Джамаат” играят второстепенна роля. Те оказват индиректно помощ, но нито една от тях не участва пряко в канала за изпращане на хора за Сирия. В „Ислямска държава” бойците от централноазиатските републики и от другите държави от бившия Съветски съюз са познати като „чеченците”, въпреки че формират джамаат (групи) с неясни етнически, регионални и езикови очертания.

Липсата на социални, религиозни, икономически и политически възможности в страните от Централна Азия води до радикализация и на жените. Депутат от Киргизстан обяснява: „Притеснени сме от нарастващия брой на жените, които извършват престъпления, мотивирани от екстремизма. Преди десет години техният дял беше 1%, сега е 23%. Няма хора, които да обръщат специално внимание на жените в джамиите, а в същото време консервативните групи имат ресурси и пари, с които се възползват от интереса им към исляма. Много често по емоционални причини служителите на реда не са в състояние да се държат грубо с жените, не ги задържат и не се опитват да прилагат сила срещу тях. Те са предпочитани от екстремистите и заради това, че са проверявани по-рядко, отколкото мъжете.”

Обикновено Турция е предпоследната дестинация по пътя към Сирия. Полетите от централноазиатските градове и от Русия до Истанбул са евтини. Някои хора сами финансират пътуването си, други приемат дарения от по-заможни съмишленици от „Ислямска държава”. Гражданите на Казахстан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан влизат в Турция без виза, а тези на Узбекистан получават виза с право на престой 30 дни при пристигане в страната. 

На входните пунктове е трудно да се различат туристите от икономическите имигранти и онези, които идват в Турция с други намерения. Службите за сигурност в централноазиатските страна понякога дават грешна информация за гражданите, за които има съмнение, че пътуват за Сирия; липсва и координация между разузнаванията на отделните държави.

Най-притеснителен за състоянието на сигурността в Централна Азия е начинът, по който сирийската криза мотивира ИДУ и разклоненията му. Връзките между организацията и талибаните в Афганистан не са от вчера, но до скоро тя стоеше на разстояние от делата на „Ислямска държава”. През септември 2014 г. лидерът на ИДУ Осман Гази даде клетва за вярност на ИДИЛ. Членове на ИМУ от известно време набират активно бойци за „халифата” в долината Фергана и се възползват от ситуацията, за да трупат пари за своята организация и за да издигнат статута си. 

ИДУ действа отделно от „Ислямска държава”. Въпреки това нейните членове не са опитват да дублират или на узурпират ръководните позиции в ИДИЛ. ИДУ играе ролята на свързващо звено за бойците от Централна Азия, включително и уйгурите от западен Китай, които трупат първоначален боен опит в Афганистан или Пакистан и след това прилагат уменията си в Сирия.

Членове на едно от разклоненията на ИДУ – организацията „Джамаат Ансарулла” – са арестувани в Таджикистан през ноември 2014 г. заради това, че са набирали таджики за Сирия, а нейни симпатизанти, завърнали се оттам, са обвинени, че планират терористични атентати. 

Опасенията, че всички заминали за „Ислямска държава” задължително ще се завърнат един ден, са сред основните притеснения на службите за сигурност в централноазиатските страни. Рисковете в региона обаче не са еднакви и тази генерализираната теза не отчита мотивите и стремежите на взелите решение да предприемат пътуването до Сирия. 

Мнозина изобщо не искат да се върнат, защото са свързани идеологически с „Ислямска държава”. Заплахите, които регистрират службите за сигурност в петте държави до този момент, са по-скоро на местно ниво и не идват отвън. Някои опозиционни лидери смятат, че ИДИЛ кара хората да гледат в грешна посока. Узбекистански опозиционер в изгнание, например, заявява, че не е съгласен негови сънародници да се бият в Сирия, защото това пречи на въоръжената борба срещу правителството на президента Ислам Каримов вътре в Узбекистан.

Джихадистите, които ще се завърнат, представляват заплаха за бъдещето, не за момента. Една част от тях няма да имат възможността да го направят, защото ще загинат. Бойците от Централна Азия са абсолютно неподготвени за военните действия, водени от ИДИЛ. Те са само пушечно месо. При всяка операция има жертви. Във всеки един момент бомба може да падне и мнозина могат да умрат, а убитите веднага трябва да бъдат заменени с нови бойци.

Не е изключено част от джихадистите да се разочароват, но да останат в Сирия, защото се страхуват, че ще бъдат преследвани по родните си места. В такива случаи петте централноазиатски страни могат да вземат пример от Дания. Скандинавската страна има добре работещи програми за рехабилитация, които се основават на изграждането на доверие между властите и семействата на джихадистите. Индонезийската полиция също може да е от полза, най-вече при събирането на разузнавателни данни и подобряването на връзките между членовете на отделните социални групи.

До този момент всяка от петте държави е приела в законодателството си изменения, които забраняват или ограничават участието на нейните граждани в бойни действия в чужбина. Единствено узбекистанският закон обаче предвижда, че лица, които са участвали в подобна дейност, но са без предишни присъди, няма да бъдат подведени под съдебна отговорност, когато се предадат.