Великата война в името на цивилизацията

Анализи и коментари

Британският журналист Робърт Фиск, живял на границата на два века и  спечелил име на човек, разкриващ неудобни за официалните институции неща, днес ни дарява с книга, събрала най-важното от неговия опит, възгледи и критика на устоите на съвременната международна политика.

Печат


         Мнозина завиждат за смелото и безпощадно перо на Фиск, който разобличава политически въпроси, свързани със Северна Ирландия и републиканската армия там до Бейрут, гражданската война в страната и израелското опустошаване на Ливан, с Палестина, интифадите  и насилието на израелската армия към палестинците до Багдад, войните в Ирак и окупирането му от американците, с Афганистан, по време на съветската окупация и войните на “афганските муджахидини”
и Алжир, гражданската война в страната и Чечения.


         В своята последна книга с дълго и може би странно заглавие, Фиск събира всичките си разкази и лични наблюдения от времето  на журналистическата си практика (с изключение на Ливан, на когото е посветил отделна книга, издадена преди много години)
.
Името на книгата съдържа явна ирония и сарказъм. Както казва авторът, част от това заглавие “Великата война в името на цивилизацията” е гравирано на военен медал, връчен на баща му, участвал във Втората световна война в състава на британските сили.
Фиск посочва, че великите войни, които унищожават милиони хора, издигат лозунг в името на  цивилизацията, твърдейки, че битките се водят именно за нейното утвърждаване. Той казва още, че и американската война в Ирак прибягва до използването на същия стар лозунг.

Великата война в името на цивилизацията и нашествието в Близкия Изток”


Автор: Робърт Фиск

 

1366 страници, изд. 2005 г.



         Книгата, която държим в ръце, е внушителна във всички свои измерения. Това, което я отличава от другите, е размерът на страданието, болката и кръвта по нейните страници, описани от Фиск с разтърсващи подробности.

 


         Той обрисува жертвите от Ливан до Афганистан, минавайки през полетата на ирано-иракската война и други военни конфликти. Спира се пред натоварена каруца, поглежда почернелите трупове и ги описва, после търси самоличността на убитите.
         Редовете остро критикуват безсмислието на войната, могъщата военна машина, която не се интересува от това  кого стъпква по пътя си в името на своите интереси. Фиск не се задоволява само с осъждане на Запада и неговата разрушителна политика по отношение на арабския и ислямския свят. Той не се колебае да застане на страната на жертвата и да осъди палача.

 


         Такова разобличение е непосилно за журналист или писател, който оформя мнението си, седнал удобно зад бюрото си в някоя от западните столици. Робърт Фиск не е просто кой и да е западен гражданин, нито по отношение на позициите си, нито по отношение на действията си, нито по отношение на точното запознаване с местата, за които пише.

 


         Той осъзнава разрушенията, извършени от Запада, неговата интригантска политика на повече от едно място в света. Зад всяко обругаване на Мароко, Ливан, Ирак или Палестина, зад всеки опит за покушение, извършено от неизвестни лица, Фиск вижда интереси на политическия Запад, озверелия Запад, а не обикновения, отделен гражданин на Запада, особено когато този гражданин е Робърт Фиск или друг с неговите възгледи.

 


         Излагайки позициите на Запада като цяло и в частност позициите на САЩ по проблемите на арабите и мюсюлманите, Фиск не се колебае да ги осъди и да ги нарече виновни за нарастващата арабско – ислямска враждебност към Запада и за разпалването й. Той нееднократно посочва, че ако беше на мястото на арабите и мюсюлманите, щеше да изпитва същото чувство на враждебност.
Когато говори за явната пристрастност на Запада и Америка към Израел, Фиск посочва, че целият палестински, арабски и ислямски гняв против Запада става разбираем.

 


    Афганистан

 

         За да си създадем по-пълна представа за съдържанието и духа на книгата, може би ще бъде полезно да се спрем по-подробно на едно от звената, описани в нея, както и на какво е подложен самият той по време на работата си на терен.

 


         В хода на описанието на военните събития в Афганистан, Фиск разказва за едно от посещенията си в Кабул през 1980 г., по време на съветската окупация и хегемония. Кабул гъмжал от съветски експерти, назначени за консултанти в афганските министерства, които на практика били министри. Освен това много военни експерти и политически съветници имало и във висшето афганско ръководство. Те се придвижвали с лъскави черни лимузини, а афганците ги гледали с възмущение.

 


         Веднъж в асансьора на хотела неговият афгански придружител, член на марксистката партия „Халк”, споделя с него, че положението в страната е лошо и хората искат Съветите да напуснат Афганистан и ако е вярно, че Афганистан се нуждае от помощта на Съветите, афганците биха убили всеки, който се задържи по-дълго от необходимото в страната, включително и съветските хора.
Военната база в Гарам приема хеликоптери, изпълняващи основната част от мисията да избиват „муджахидини”.

 


         Фиск описва големината на съветските укрепления, използвани за борба с муджахидините и посочва, че като цяло, те напомнят за използваните от американците против Виетнам. И борбата на муджахидините е същата, само че този път – против Съветския съюз.
Освен това Съветите не страдат от войната с бойни групировки, която започва скоро след американската военна, техническа и материална помощ.

 


                   Наред с това кръвопролитната борба между двете съперничещи си афгански партии, партията Баршам на президента Бабрак Кармал и конкурентната партия Халк, парализира политическото движение във висшето ръководство на страната и предоставя на муджахидините друго основание да продължават войната си.

 

         По-нататък Фиск описва пътуването си с автобус до Кандахар, в афгански дрехи. Желанието за мъст на Съветите, надлъж и шир в страната, би накарало афганците да го приветстват радушно, ако им разкрие своята самоличност и гражданство.

 


         Единствената сутрин, която прекарва в Кандахар, той се учудва от началните думи на молитвата „Аллаху акбар” в 9 часа сутринта, когато не е време за молитва. Той забелязва, че това не е обикновена молитва, а само началните й думи, хората се качват на покривите на къщите си и ги повтарят с пълно гърло, превръщайки небето и пространството на града в преплитащи се викове „Аллаху акбар”.
      Това е техният начин за изразяване на политически протест и отмъщаване на Съветите. Тези съветски граждани обаче и особено младичките войници не са нито врагове, нито комунисти, според традиционната логика. И афганците се изумяват, когато виждат много от тях да свалят съветската петолъчка от войнишките си кепета.
         После става ясно, че войниците, които идват от ислямските републики, не симпатизират на армията, в чиито редове се предполага, че трябва да служат. Душевно и емоционално, те не са готови да водят война против своите братя афганци, още повече, че мнозина от тях са таджики, етнос, живеещ както в Афганистан, така и в ислямските съветски републики.

 


  Задачата на журналиста: да казва истината

 


         Това, което отличава Фиск от останалите военни журналисти,  е, че той отива, за да види истината със собствените си очи, после публикува и разпространява тази истина. Той не се задоволява с организиране на срещи с отговорни лица и изслушване на тяхната версия за събитията. В тази книга, както и на много други свои срещи, Фиск казва, че мързелив журналист е онзи, който се оставя да го убедят скучни срещи с отговорни дейци.

 


         Фиск добавя: ” Когато един журналист отразява конфликт между две страни, той смята, че интервюирането на отговорни лица от двата лагера е достатъчно за изграждане на балансирана позиция и проблемът е получил заслужено покритие. Всеки един журналист по света обаче може да направи това, без да е необходимо да понася неудобствата на пътуването и да се излага на рискове и опасности, за да проведе тези интервюта. Той може да извърши това и по телефона или по електронната поща, а след това да нахвърля статия, съдържаща позициите на „двете страни”, смятайки себе си за справедлив и безпристрастен.

 


         Истинският военен журналист, според Фиск, е онзи, който дълбоко се съмнява в думите на официалните говорители, дадени на официални интервюта, особено в условията на кръвопролитна борба. Негов дълг е да търси истината, да рискува, но да стигне до същността на събитието и на базата на фактите да различи палача от жертвата, както е на самото бойно поле, а не както се твърди в официалните декларации.

 


         Той казва, че когато израелската армия затваря един район и налага вето на информацията, това трябва да събуди любопитството на журналиста. Защо армията ще затваря района, ако няма какво да крие? Задачата на журналиста е да разкрие именно скритото.

     Журналистът и политическият анализатор

 


         Фиск казва, че тази книга е квинтесенцията на богатия му журналистически опит, част от който е натрупан след издаването на книгата му за Ливан. Той ни развежда на много места, като не само разказва за събитията. Журналистът Фиск е снизходителен и щедър към Фиск, политическия коментатор, и му предоставя достатъчно пространство за анализиране на събитията, намиране на връзка между някои от тях, излагане на собствени политически мнения и заемане на позиция.

 


         От Мароко до Афганистан, от Иран до Ирак и унищожителната първа война, през Босна и Алжир, иракското нападение над Кувейт и последвалата го война на САЩ срещу Ирак, продължителната обсада и последвалата втора война на САЩ срещу Ирак – Фиск е навсякъде, пише своите материали и анализира от мястото на събитието. Всеки път той е очевидец на събитията, за които пише, често се намира в ситуации, заплашващи живота му, понякога се разминава на косъм от смъртта, а веднъж едва не умира, нападнат от разгневени афганци, само защото е от Запада.

 


         По време на всичките тези събития и на страниците на своята книга, Фиск утвърждава една основна теория, която обобщава възгледите му. Той стоварва върху Запада пълната отговорност за всяко унищожение, което е извършвано или продължава да се извършва в ислямския свят.
Западът е този, който разделя региона на държави, за да гарантира своите бъдещи интереси. Западът е този, който подкрепя потисническите режими. Западът подкрепя Израел. Западът започва кръвопролитни войни. В резултат от всичко това продължава безпощадното избиване на жертви в този район.
Западът иска петрола на този регион, гаранции за сигурността на Израел, гаранции за стратегическите интереси на Запада, а след това, ако ще да стане потоп.

 


         Почти няма глава или част от книгата, където да липсва това осъдително отношение, което може би ще навлече критика на анализатора Фиск.  Със сигурност ще се надигнат гласове, омаловажаващи неговата стойност в сравнение със смелия журналист Фиск, дал много от това, което другите не смеят.
Истината е, че големината на книгата и многото изморителни подробности, несъмнено подкрепящи теорията на Фиск, поддържат представата за журналиста – творец, но не успяват да го представят като добър историк и анализатор, както може би се надява самият той.