Вредят ли вече израелските военни престъпления на бизнеса?

Анализи и коментари

Израелските военни компании рекламират изделията си като „тествани в битка”. Употребата точно на тези думи подсказва, че възможността на Израел да изпробва оръжията си върху палестинците се е превърнала в ценно търговско предимство. Тази стратегия стана явна след 51-дневното нападение над Газа миналата година (2014 г. - бел. прев.). След като атаката приключи, израелската военна индустрия хукна да впечатлява потенциалните клиенти с разказите, че безпилотните самолети, разработени по нова технология, са били демонстрирани в Газа.

Печат

Изтъкването на качествата на оръжието може да се е отразявало благоприятно  върху продажбите на израелските военно-промишлени комплекси в не толкова далечното минало. Сега обаче нарастващото обществено неодобрение на жестокото смазване на палестинците започва да се отразява негативно на износа на военна продукция. 

Директорите на четирите най-големи оръжейни компании в Израел изпратиха писмо до министър-председателя Бенямин Нетаняху, с което го уведомяват, че износът на военна продукция е намалял от 7,5 млрд. долара през 2012 г. до 5,5 млрд. долара през 2014 г., а през тази година (2015 г. – бел.прев.) може да падне до 4 млрд. долара. Търговците на оръжие посочват, че един от факторите за драстичния спад е „по-слабият интерес към израелската продукция”. Авторите на писмото настояват за спешна среща с премиера, на която да бъде обсъдена „сериозната криза в отбранителната индустрия”. Действията им са своеобразно признание за това, че все повече правителства по света са все по-предпазливи, когато става дума за купуването на израелско оръжие.

Натискът

В последните години Международната кампания за бойкот, оттеглянето на инвестиции и санкции срещу Израел оказва силен натиск върху правителства и компании да прекратят сътрудничеството си с неговия държавен военно-промишлен комплекс. 

През последните години правителствата на Норвегия и Турция са ограничили търговията с оръжие със страната, въпреки че някои вратички позволяват бизнесът да продължи да се развива при липса на прозрачност. Призивите за спиране на вноса и прекратяване на износа от Израел бяха част от начините на изразяване на масовото неодобрение по време на 51-дневното нападение над Газа през 2014 г. Тогава испанското правителство прекрати износа на оръжие за Израел, а правителството на Обединеното кралство преразгледа лицензите за експорт на оръжие в страната. Нито една от тези стъпки не се превърна в по-продължителна смяна на политиката на съответните държави спрямо Израел. Въпреки това фактът, че споменатите правителства са се почувствали задължени да се съобразят с общественото недоволство, е важна стъпка.

През април 2015 г. британската банка „Барклис” оттегли инвестициите си от израелската оръжейна компания „Елбит системс”. Това стана благодарение на серия шумни протести пред клоновете ѝ в повече от 15 града. Още няколко европейски банки и пенсионни фондове оттеглиха инвестициите си от „Елбит” в отговор на международна кампания, ръководена от палестинската група „Спрете стената!”. Обединеното кралство, Франция и някои европейски страни взеха решение да не участват на военното изложение в Тел Авив, който се проведе по-рано през 2015 г. Предходната година местното правителство на бразилския щат Рио Гранди ду Сул прекрати широкомащабен изследователски проект с „Елбит”. Фабриките на компанията многократно са блокирани от участниците в международната кампания.

Макар че успехът още е далече, движението за Бойкот, оттегляне на инвестициите и санкциите започва да подкопава международното сътрудничество с Израел във военната сфера. Предвид оплакванията на израелските износители за спадналите продажби, вече не е трудно да повярваме, че кампаниите и промяната в обществените нагласи затрудняват износа на изпробваното върху палестинците оръжие.

Подкрепа на репресиите

Палестинският национален комитет – коалиция от организации, която ръководи Движението за бойкот, оттегляне на инвестициите и сакнциите, публикува нов доклад, посветен на кампанията за налагане на военно ембарго на Израел. В него е описано как сътрудничеството с израелските военно-промишлени комплекси помага на израелската държава да поддържа тираничния си режим и бруталните репресии над народната съпротива на палестинците, които живеят в държава на апартейда. 

От десетилетия САЩ осигуряват на Израел военна помощ, чийто размер за периода 2009-2018 г. е 30 млрд. долара. Износът на оръжие от ЕС за Израел е на стойност 983 млн. евро (1 млрд. долара) за периода 2012-2013 г. Много от палестинците, убити от израелските сили по време на сегашните народни надигания, загиват и ще загинат от оръжие, внесено от цял свят.

Проблемът обаче е много по-голям. Четирите военни компании, написали писмото до Нетаняху, с молба за по-голяма подкрепа от правителството – „Елбит”, „Израел аероспейс индъстрис”, „Рафаел” и „Израел милитъри индъстрис” – са важен елемент от режима на апартейда. Те помагат за въоръжаването на израелската армия и произвеждат дроновете, използвани за нападенията срещу палестинците. Те също така подпомагат функционирането на КПП-тата, на солидната стена в Западния бряг, на базите данни за населението и системите за наблюдение, които са съставни елементи от инфраструктурата на апартейда.

Насърчаване на насилието

Възможността, която тези компании получават, – да използват израелските военни операции, за да тестват и рекламират продукцията си, – е сериозен финансов стимул за продължаване на насилието върху палестинците. Смята се, че един на всеки десетима израелци разчита финансово на военната индустрия. Това означава, че интересите на все по-голям сегмент от израелското общество са пряко свързани с израелския милитаризъм. 

Когато чужди правителства купуват безпилотни самолети и други технологии от тези компании, те помагат на тираничния режим в Израел да възстанови разходите си и му показват, че продължаването на военните престъпления е добре за бизнеса и може да продължи. От друга страна, това означава, че ако експортът на военната продукция и оръжие продължи да спада, това може да създаде сериозни проблеми на Израел. Поне в САЩ и Европа кампаниите, призоваващи за военно ембарго, често се натъкват на следния проблем – почти нереалистично е правителствата там да прибягнат към подобна мярка, защото търговията с оръжие с Израел изглежда непоклатима. Въпреки това писмото на израелските компании показва, че общественото мнение може би има по-голяма тежест пред правителствата, отколкото сме смятали в миналото.

Критикуването на военните отношения с Израел не бива да се свежда само до исканията за налагане на ембарго. Участниците в кампанията може да опитат да окажат натиск върху банки, пенсионни фондове, университети и корпорации като „Хюлет Пакард” и G4S и да ги накарат да прекратят отношенията си с израелските оръжейни компании. 

Необходимо е да подчертаем, че военните контакти с Израел не вредят само на палестинците. Неговите военни компании обучават и въоръжават отряди на смъртта в Латинска Америка и полицейски служби от Фъргюсън до Лондон. Израелците продават военна експертиза на диктатори в Азия и Африка и работят с граничните служби в САЩ и Европа, за да гарантират, че бежанците ще бъдат третирани с подобаваща жестокост. Дроновете са ключов елемент на израелската блокада и периодичните нападения над Газа, както и за осъществяването на наблюдението на Западния бряг. Затова не е изненадващо, че Израел е държавата, която допринася за разпространението на дронове в световен мащаб. От 1985 г. насам тя е осигурила 60,7% от безпилотните самолети в света.

Израел не само нарушава правата на палестинците, но също така изнася идеологията и технологията на своя потиснически режим.

Солидарната кампания срещу поддържането на отношения с Израел във военната сфера не само застрашава израелския милитаризъм, но и представлява много добра възможност за сътрудничество с други прогресивни сили, за да се постигнат истински мир и справедливост по света.

 

Източник: https://electronicintifada.net