„Ислямска държава“: Арабският Магреб след Либия лизи и коментари

Анализи и коментари

4 г. след края на ерата на джамахирията и с оглед на ситуацията в Либия можем да прогнозираме, че тази страна върви към провал. Рискът от нахлуването на „Ислямска държава“ е по-реален от всякога, след като опитът за диалог между враждуващите страни се провали.

Печат

Наблюдаваме пълна мобилизация на всички либийски сили като цяло: правителството на Националния конгрес и военната му мощ „Фаджер Либия“ на запад, от една страна, и правителството, което е признато от международната общност с бойците му на изток, от друга. Тези две страни се обединяват срещу заплахата от „Ислямска държава“, която вече е съвсем близо. „Ислямска държава“ вече е сериозна сила, която заплашва целия свят. Тя има стратегическо регионално влияние и се намира между двата враждуващи лагера в Либия. Тази групировка държи в ръцете си цели институции, останали от времето на управлението на Муамар Кадафи, а под краката й има огромно петролното богатство.

Безпокойство заплашва Мисурата. Ударната сила „Фаджер Либия“ е най-близо до организацията, която представлява истинска заплаха не само за Западна Либия, но и за източната част, която всеки ден преживява люти битки за град Сирт. Ако градът бъде превзет, войната ще се насочи към Бенгази.

„Ислямска държава“ е наясно с вътрешната борба между двата лагера. Групировката се представя като нововъзникваща трета сила и представлява разширяване на обещаната държава на Абу Бакр ал Багдади в Ирак и Левента. 

Организацията се стреми да се установи в Либия по начин, подобен на основаването й в началото в иракската пустиня Анбар. За да реализира плана си, „Ислямска държава“ потърси свои привърженици сред местните хората и ги намери в Сирт, родния град на Кадафи ,там, където търпението на населението се беше изчерпало от тормоза на един диктатор и където хората бяха готови да се съюзят и с дявола, за да се освободят от господството на Кадафи. Ислямистите проникнаха в Сирт без сражения, тъй като хората ги посрещнаха с отворени обятия, както се случи и във Фалуджа в Ирак, където Багдаги намери в бойците и баасистите на Саддам, които бяха тормозени от неговата система на управление , готови войни, които да се бият за него.

Сирт е началото на схемата на „Ислямска държава“, а не Европа, както напоследък твърдят някои анализатори и експерти и предлагат изпращане на „корабите на смъртта“ към Стария континент, за което често се говори.

Организацията „Ислямска държава“ иска да изгради държава в съответствие с идеологията и вярата на арабски страни. Арабският Магреб притежава много от тези качества, обичаи и традиции, каквито има и в Леванта и Ирак. Такъв е планът на Багдади и на неговия екип. Не е случаен фактът, че „Ислямска държава“ започна да издава паспорти и да сече монети, както и създаде съдилища в областите под неин контрол. 

Поддръжниците на Багдади в Либия вървят по същия път. Те се обучават или вече са получили първите и основни уроци по джихад в Ирак и Сирия, преди да се върнат по домовете си. Техните очи гледат към цялото петролно крайбрежие между Бенгази и Мисурата, където има залежи на черно злато и пари. В същото време Либийската пустиня е удобен маршрут за снабдяване с бойци и оръжие.

Без съмнение те ще се въстанат и ще искат да разширят влиянието си в Либия. Имат Дарна близо до египетската граница, имат контрол на юг в град Ал Куфра ,в Бенгази се съпротивляват и се бият срещу армията на Халифа Хафтар, в Триполи имат много бойци, които сега биват описвани като революционери и които чакат сигнал за действие. Тогава ще свалят революционната маска и ще се превърнат в лоялни бойци на „Ислямска държава“.

Засега не е известно кога „Ислямска държава“ ще започне своя неизбежен поход към Либия, защото контролът върху Либия ще осигури излаз към Тунис и Алжир, а по-късно – към Мароко и Мавритания. Това не е измислица. Достатъчно е да се анализира напрегнатата ситуация по отношение на сигурността в тези държави. Тунис страда от липсата на политическа стабилност, революцията не направи нищо за младото поколение, което водеше тази революция, а екстремистите всеки ден влизат в сблъсъци с тунизийската армия.

Алжир все още страда от последиците от гражданската война и преизбирането на президента Абделазиз Бутефлика разкрива дълбочината на политическата криза и спада на доверието в армията и Националния фронт за освобождение.

„Ислямска държава“ знае всичко това и нейните лидери я прокламират като алтернатива на сегашното статукво, а нейни бойци ще се движат в пустините на Либия, Чад, Нигер, Тунис, Алжир, стигайки до Мали и Мавритания.

Както в Триполи се радваха на всички военни удари от екстремистите по армията на Хафтар във войната му срещу тях,така на изток сега се радват на заплахите, които отправя „Ислямска държава“ към Триполи и Мисурата.

В Тунис и Алжир осъзнаха опасността от „Ислямска държава“ преди либийците и започнаха да организират ежедневни срещи. На тях присъстват делегации от всички либийски племена, за да водят отворен диалог с граждански, социални и младежки организации в двете столици, но всички разговори до сега, включително и тези под егидата на ООН в Мароко, не донесоха никакъв успех в сближаването и разбирателството между либийците.

Триполи и Бенгази са трудна загадка. Те могат да постигнат успех в сближаване между политиците от двете страни, но кой може да обедини десетките милиции по улиците, особено в Триполи, и кой може да спре финансирането и въоръжаването на двете воюващи страни от Катар и Турция, от една страна, и Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, от друга?

Въпросът е защо Запада не реагира. Американците обмисляха интервенция след убийството на техни дипломати в Триполи от екстремисти преди 3 години, но незабавно се отказаха да бъдат въвлечени в такова приключение, за да не се повтори кошмарът им от Мали.

Вашингтон смята, че либийският въпрос засяга повече Европа, отколкото САЩ. Старият континент е наясно с опасността, но изглежда, че е военно слаб и не е в състояние да изпрати войски в Либия, защото има голям риск такава интервенция да обедини всички джихадисти.

Европа в момента е напълно неспособна да намери решение на кризата в Либия и е потънала в проблемите си с емигрантите, които идват от Тунис, Алжир и Либия.

Източник: http://www.almanar.com.lb