Тероризъм или ислямофобия

Анализи и коментари

“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”,
        “Пропаганда на радикален ислям у нас”,
       “Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”,
       “ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи”

       “Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма”
       “Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “

Печат

 

                Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта. Такива заглавия, за съжаление, се появиха в повечето медии в България, като някои материали свързаха арестуваните с Ал Кайда, други ги обвиниха в планиране на терористични акции в страната.

 Авторът на това писание, също като повечето граждани в страната, слушайки и четейки подобни твърдения, нямаше как да не се обезпокои, да не изпита страх и тревога. Няма нормален човек, който да не изпитва подобни чувства при надвисването на такава опасност, особено в България, в която от много години терористичните заплахи не са част от ежедневието на гражданите и Бог да пази България - така да бъде и в бъдеще.
         Като специалист по политически ислям и ислямистки организации и групировки обаче, нямаше как да не се заинтересувам от случая и да не се опитам да разбера какво става. И с изненада да установя за кои точно сайтове става дума – разпознах два от включените в мониторинговия лист на собствения ми център. Голямата изненадата се дължи на това, че именно поради провеждания мониторинг съм наясно, че в тези два сайта няма никакви призиви - нито за установяване на халифат в България, нито за извършване на каквито да било терористични действия. След това се запознах с документите по обвинението, според които четиримата задържани са обвинени в това, че са “образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпление по глава първа от НК – проповядвали са чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната, уахабитска и джихадска идеология и промяна на установения с конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – “халифат”, което е престъпление по чл. 109, ал. 1, вр. чл. 108, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК ”.
         От тези обвинения става ясно, че иде реч за “пропагандиране на антидемократична идеология или насилствено изменяне на обществен и държавен строй”, следователно това се има предвид под уахабитска и джихадска идеология.
Като експерт по политически ислям твърдя, че такива термини не се срещат често в сериозните научни трудове, касаещи исляма и ислямските организации. Уахабизмът е школа в исляма, появила се преди около 300 години в сегашната Саудитска Арабия като реформаторско движение срещу Османската империя. По-късно тя става официалната школа, проповядвана в Саудитска Арабия, включително и от държавните институции. В началото на 90-те години на ХХ век, представители на тази школа направиха опит да разпространят идеите на уахабизма между мюсюлманите в България, но претърпяха голям провал, тъй като религиозните им тълкувания на Корана са много крайни и не намират почва в повечето мюсюлмански държави, да не говорим за европейска България. Съдържанието на двата сайта, особено на този, за който се твърди, че е подържан от Хайредин, не може да се смята за разпространение на идеите на уахабизма. Дори напротив - голямата част от материалите там се противопоставят на идеите на уахабизма, особено що се отнася до облеклото на мюсюлманката, храната, отношенията с “другия” и редица подобни въпроси, засегнати в сайта.
         Аз недоумявам какво означава терминът “джихадска идеология”. Известно е, че думата “джихад” се споменава в Корана и през вековете претърпява различни тълкувания от страната на различните ислямски школи и течения. Тези тълкувания варират от “свещена война с неверниците” до борбата на човека срещу злото вътре в него и около него, дори според някои тълкувания, да се върши съвестно работа е джихад, човек да се труди, за да храни семейството си е джихад. Порових се в страниците на сайта на Хайредин чрез кеширане и попаднах на неговото тълкуване на джихада с дата 9-11-2004 г. Ето и неговото тълкувание на следния откъс от Корана: ”190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете от  там, от където и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.
192. А престанат ли - Аллах е опрощаващ, милосърден.
193. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! (Koran 2: 190-193)
         “От всички постулати на исляма, джихадът е може би най-често погрешно цитиран, използван и разбиран. Самото понятие има значение на “стремление, усилие или борба по пътя на Аллах”, а по-популярната употреба “свещена война” е погрешна. Лице, което се стреми да живее по пътя на Аллах, т.е. лице, изпълняващо джихад, се нарича муджахид (муджахидин в мн.ч.). Разбира се, борба по пътя на Аллах в някои случаи може да означава и война, но всяка обществена или индивидуална борба за налагане на ислямски начин на живот се нарича джихад. В случай на война, джихадът е разрешен като самозащита и като борба срещу агресора. Свещеният Коран и сунната на пророка Мухаммед (сас) са категорични не само по въпроса кога е позволена война, но и как да се води, като изпреварват Женевската конвенция за войната, военнопленниците и човешките права с близо 1300 години. Ядрени бомби и други оръжия, които убиват и осакатяват поголовно, са чужди на ислямската концепция, защото е очевидно, че при употребата им ще пострадат много невинни. Цивилното население трябва да се щади така, както и околната среда. Дори дърво не бива да бъде посечено, ако това може да се избегне. Така че в исляма няма такова нещо като “свещена война”, по-скоро има “справедлива борба” за налагане на справедливост, и при самозащита и опазване на семейството, дома и т.н. Ислямът проповядва премахване на потисничеството и ако това изисква борба - джихад на каквото и да е ниво (например борба за граждански права), тогава тя е оправдана. В началото на третото хилядолетие си струва да се разгледа и културният джихад, воден от мюсюлманите по света. Глобалните средства за комуникация бълват антиислямски образи и послания в домовете на мюсюлманите и произлизащия от това упадък на ислямските ценности е болезнено очевиден. Но в същото време нараства осъзнаването за културното наследство на исляма и неговото превъзходство над това, което днес минава за култура в немюсюлманското общество. Сериозни усилия се полагат за изграждането на една жизнена алтернативна култура, противопоставяща се на нормите, наложени от западната медия (не рядко подражавани от мюсюлманските медии). Този вид борба също е една друга проява на истинското значение на джихад.“
    Както се вижда ясно, няма призиви за насилие, нито екстремистко разбиране на понятието. Напротив, подобно разбиране на термина е много различно и противостоящо на тълкуването на така наречените “радикални екстремистки организации”.
         Същото се отнася и до призивите за установяване на халифат в България, такива призиви в двата сайта няма, особено в смисъл на налагането му чрез сила и насилие.
         За какво точно са били арестувани тези хора, виновни ли са или не? Задължение на съда е да установи истината по въпроса. Но има въпроси, на които съдът няма да отговори - защо се вдига толкова голям шум за нещо, не дотам значимо? Разбира се, авторът не упреква медиите, а просто си задава въпроса кой има интерес от създаването на такива психози и нагнетяване на напрежение между християните и мюсюлманите в страната, кой има интерес от създаването на ислямофобия в България? И дали тя би послужила на националните интереси, дали би спомогнала за опазване на социалния мир и мирното съжителство между различните религиозни групи в страната? И не на последно място, насаждането на ислямофобия не създава ли благодатна почва и изгодна среда за появата на различни радикални и екстремистки групи сред хора с различна религиозна принадлежност?
         Искрено се надявам медиите да обръщат по-голямо внимание върху търсенето на отговорите на подобни въпроси. Защото тези отговори са далеч по-важни и нужни на българския гражданин от това, че някой има “духовна съпруга“ или се прехранва от саденето на картофи.

Източник:  http://www.frognews.bg/Analizi/Terorizam_ili_islyamofobiya