Саудитска Арабия укрепва съюза си срещу Иран

Анализи и коментари

Мнозина смятат новия саудитски крал Салман бен Абдулазиз за хардлайнер, за по-краен в международните и вътрешните дела от неговите предшественици. Първите няколко седмици от управлението му потвърждават тази представа. 

Печат

В началото той се заема да сложи ред в „собствената си градина”, като уверява съюзника САЩ, че последните размествания в кралската йерархия имат за цел да открият пътя пред ново поколение лидери. Салман лансира на предни позиции специалистите по контратероризъм в Саудитска Арабия. От тях излъчва нов престолонаследник, негов заместник и още няколко държавни служители на ключови позиции. След като намалява броя на съветниците в кралския съд, новият монарх се посвещава на онова, което Саудитска Арабия нарича „наглото иранско нахлуване” в нейната сфера на влияние. 

Салман дава заявка за политиката, която ще води спрямо Йемен и хусите, като отказва на предишния президент на страната, Али Абдулла Салих, да присъства на погребението на крал Абдулла. Явно Рияд не одобрява помощта, която Салих оказва на хусите в миналото. Крал Салман още повече засилва конфронтацията с Иран и хусите, като премества саудитското посолство (същата съдба имат и дипломатическите мисии на други заливни държави) от Сана в Аден.

Посолствата на държавите от Персийския залив са преместени малко след като тези на западните държави са затворени. Това решение предполага координация между САЩ и техния съюзник – Саудитска Арабия. Кралството иска да промени правилата на играта в Йемен, а желанието на Вашингтон е да окаже натиск върху Иран да подпише по-бързо споразумението за ядрената програма. Главният преговарящ на САЩ Уенди Шърман заявява: „Независимо дали ще бъде постигнато ядрено споразумение, или не, САЩ ще продължат да изразяват загриженост от действията на Иран, които застрашават регионалната стабилност.” Целта на това изявление е най-напред да успокои Саудитска Арабия и Израел.

В миналото саудитците дават зелена светлина на хусите да се борят срещу тероризма и да отслабят движението „Мюсюлмански братя” в Йемен, но след последните действия на йеменското движение и заплахите му да установи контрол върху целия Йемен, тази политика вече не е валидна. Хусите реагират веднага на новата обстановка, като откриват първия директен полет от Техеран до Сана. Говори се, че предстоят още изненади. Така, на фона на регионалното противопоставяне, в Йемен ще се лее още кръв. 

Второто послание, изпратено от новия саудитски режим, е насочено към Египет. Крал Салман намеква, че ще обуздае политическия и финансов патос, демонстриран от неговия предшественик по отношение на Кайро. Рияд не желае да гледа как ситуацията в Египет се влошава, но в същото време няма да позволи страната да си върне предишната роля на лидер в арабския свят. Изтекли телефонни разговори между египетския президент и негови високопоставени военни пораждат съмнения за истинските намерения на Сиси. Тези записи няма да бъдат забравени скоро в Персийския залив, така както там още отекват думите на сирийския президент Башар, който преди време нарича няколко саудитски лидери „полумъже”.

Предупрежденията на Саудитска Арабия се долавят и в изявление на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив, в което се критикуват обвиненията на Египет, че Катар подкрепя тероризма. Въпреки че е публикуван и друг документ, в който организацията изразява подкрепа за Египет, е трудно да повярваме, че първото изявление е грешка. Очевидно Рияд е ядосан от египетските обвинения, защото те съвпадат с посещението на катарския емир Тамим бен Хамад Ал Тани в Саудитска Арабия. Президентът Сиси осъзнава, че новата саудитска позиция е притеснителна. Той повтаря прочутото си изказване, че националната сигурност на страната му е свързана с тази на държавите от Персийския залив и обратното, както и това за готовността на египетската армия, която има нужда само от време за придвижване, за да помогне на своите братя от Залива и другите арабски страни, ако някога са в опасност. Хубаво е да се повтарят подобни изявления дори ако твърдението, че египетската армия „има нужда само от време за придвижване” е опровергано от Израел, който поставя Сиси в неудобно положение, когато изсипва бомби, смърт и разруха в задния двор на Египет – Газа.

Другият въпрос, по който Египет и Саудитска Арабия се разминават, и който не е афиширан много по медиите, но търпи развитие зад кулисите, е свързан със сирийската опозиция. Кайро е домакин на конференция, в която се събират нейните представители, но преднамерено изолира членовете на Сирийската национална коалиция и все още не е дало отговор на молбата за посещение на нейния ръководител Халид Ходжа (както самият той заявява пред Ахмад Али от катарския вестник „ал-Уатан”). Говори се също така, че египетската армия подкрепя сирийската и Кайро иска да върне Сирия отново в Лигата на арабските държави. Саудитска Арабия се противопоставя на тази идея и може да заплаши да оттегли финансовата помощ, която предоставя на Египет. Сиси, обаче, намира компромисен вариант. В навечерието на пътуването си до Рияд той говори за необходимостта от „политическо решение, от запазването на териториалната цялост на Сирия и борбата срещу тероризма”, като избягва въпроса за бъдещето на ал-Асад.

Скоро Египет ще е домакин на икономическа и арабска срещи на високо равнище. Тези събития допълнително ще хвърлят светлина върху характера на саудитско-египетските отношения. Изглежда и двете страни искат да запазят отношенията си, макар да имат различни цели и надежди. Египет изразява това свое желание чрез изявленията на Сиси, а Саудитска Арабия – посредством решението на краля да посрещне лично египетския президент на летището. Най-важният въпрос обаче е дали Кайро ще получи финансовата помощ? 

Саудитска Арабия има нужда от Египет и Турция в политически и военен план заради конфронтацията си с Иран. Отношенията с Кайро са стабилни дори и да търпят известни промени. Приказките за съживяването на „Мюсюлмански братя” заради американски натиск и общоарабските и международните усилия да се унищожи Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) може да са доста преувеличени. Часове преди Сиси да отлети към Рияд, в Кайро са произнесени смъртни присъди на лидери на „Мюсюлмански братя”, а египетски съд обявява „Хамас” за терористична организация. 

Тези решения още повече ядосват турския президент Реджеп Тайип Ердоган и най-вероятно точно такава е целта на Египет. Преди да отпътува от Турция за Саудитска Арабия, турският държавен глава обявява, че в Рияд няма да се срещне със Сиси. Ердоган настоява за сериозни действия от страна на Кайро преди подобна среща да се състои. Докато египетският президент преследва „Мюсюлмански братя”, ще е трудно е да го видим да си стиска ръка с Ердоган. Анкара разчита на „Мюсюлмански братя” за политическите си проекти в Близкия изток. 

Въпреки египетско-турското противопоставяне Саудитска Арабия се стреми да се превърне в притегателен център на антииранските настроения в региона, особено в момент, когато Ислямската република засилва влиянието си от Ирак през Йемен, та чак до военните промени по сирийските северни и южни фронтове.

Антииранските настроения са опасни в момент, в който САЩ и Ислямската република са на път да постигнат споразумение. Президентът Барак Обама оглавява голяма делегация, която посещава Саудитска Арабия в знак на подкрепа за новия монарх, и посреща в САЩ катарския емир, чиито отношения със Саудитска Арабия се подобряват значително през последните няколко седмици. Освен това Вашингтон съобщава за сключено с Ердоган споразумение за обучаването на „умерената” сирийска опозиция. Ясно е, че САЩ внимателно очертават контурите на баланса на силите в региона въпреки гафовете си в Близкия изток.

Къде първо ще се появят последиците от саудитската антииранска политика?

Трябва да следим Йемен внимателно (южната част на страната може да отцепи). Трябва също да наблюдаваме сирийските фронтове. На Ирак Западът е отредил ролята на борец срещу тероризма, така че поне на този етап е трудно регионалните сили да променят правилата на играта.

Източник: http://www.al-akhbar.com