Войната на изтощение се провали, каква ще е новата стратегия на Америка?

Анализи и коментари

Противно на това, че от САЩ се преструват, че се борят срещу тероризма, ние все още смятаме, че те използват съществуването на терористичните организации, за да изпълняват политическите си проекти. САЩ засили интереса си към възползване от тероризма след приемането на стратегическата концепция на НАТО, през есента на 2010 г., в чийто текст от 13 страници се говори за закриване на фронтовете, по които работят атлантическите армии, и откриване на друг тип фронтове за сблъсъци, без директно назоваване.

Печат

Достатъчна бе фразата „Алиансът се ангажира с управляването на ситуациите“ (които ще възникнат в Близкия изток) и са от голяма важност НАТО. Експерти, анализатори и наблюдатели предупредиха, че за региона предстои нова вълна от конфликти, като тероризмът ще е основен фактор. Следователно, за справяне с тази ситуация, следва да се прибегне към използването на стратегията на „меката сила“. Предупрежденията станаха факт, след като Ал-Каида засили и заздрави клона си в Ирак, премести дейността си в Сирия, а всичко това последва прехвърлянето им от Афганистан в Ирак, в резултат на окупирането му от американците през 2003 г.

Ние с убеждение твърдим, че Америка вижда в тероризма тайната си армия, която използва срещу враговете си на бойното поле, а след това твърди, че се бори срещу него. Нейната борба обаче съществува само по медиите. Америка използва тероризма като мост, за да стигне до целите си и да реализира плановете си.

Именно по тази логика, американските самолети отидоха в Ирак, а след това и в Сирия, натоварени с мисията да „се борят срещу ИДИЛ“. Дори в деня, в който бе основана международната коалиция, Америка обяви, че целта на „борбата“ не е пълното изкореняване на ИДИЛ, а само коригиране и контрол над поведението на организацията, като се игнорират всички други подобни на нея терористични групировки. Америка беше принудена да вземе пряко участие, заедно със самолетите на още 63 държави, в обединението, наречено „международна коалиция срещу ИДИЛ“, а впоследствие излезе с изявлението, че между 3 и 10 години ще са необходими, за да се пребори „Ислямска държава“. Именно това бе знак, че администрацията на САЩ е взела решение да подходи към региона чрез „война и изтощение“.

Америка промени стратегията си, като реши да влезе частично в Ирак и от там в Сирия, след продължителния провал на плановете ѝ от 2011 насам, в които целта бе свалянето на режима в Дамаск с помощта на терористи. Уплашена, че сирийската държава може да възвърне силата си, да обърне тактиката си от защитник в нападател и по този начин да осуети мечтите ѝ, Америка реши да предприеме стратегията на „войната на изтощение“ - с убеждението, че чрез тази стратегия и с присъствието на лъжливата коалиция, ще успее да спечели Ирак на своя страна, под претекст, че я защитава от ИДИЛ, докато позволява на организацията да разшири територията си в двете държави.

Факт е, че Америка не успя да излъже нито иракския народ, нито иракското правителство, а също така не ѝ се довериха и заинтересованите страни по защитата на Сирия. В двете държави имаше сериозно противопоставяне на този проект, което доведе до замразяването му в Ирак, а в Сирия планът за война на изтощение се провали благодарение на намесата на Русия, Иран и Хизбуллах, които подкрепиха сирийското правителство.

Това стратегическото развитие в Сирия разкри истинските намерения на Америка и в отговор тя предприе серия от стъпки, с цел установяване и ефективност на присъствието си на стратегическата сцена като цяло и по-специално в Ирак и Сирия. 

Част от тях бе упражняването на натиск върху Русия, Иран и Хизбуллах, представляващи отбранителна система на Сирия, както и проникването във военното поле и укрепването на спечелените позиции, за да компенсира провала на плана за война на изтощение. И всичко това в резултат на усещането, че ако продължават успехите на Сирия и съюзниците ѝ на военно поле, това би означавало, че до пролетта войната ще приключи поне в Сирия.

Именно с тази цел бе свален руският цивилен самолет, последван от военния самолет, повален от турците с американска ракета, докато американските военни сили се разполагаха в източната част на Сирия, под предлог за провеждане на „обучение“. Скоро след това турските военни части се настаниха в Мосул в Ирак. Последни, но не по важност дойдоха заплахите, отправени от Америка към Иран и Русия за незабавно прекратяване на подкрепата за сирийското правителство, последвани от бомбардировката на военната база на сирийската армия в град Дейр ез-Зор. Нека да не забравяме и за списъка със санкции, наложени от САЩ към Хизбуллах и важни нейни членове, с цел финансовото ѝ и медийно отслабване, като Саудитска Арабия забрани (по заповед на САЩ) сателитната телевизия на Хизбуллах – „Ал-Манар” - да се излъчва чрез арабския спътник „Арабсат”. 

Америка предприе всички тези стъпки, за да сложи край на растящите успехи на Сирия и съюзниците й, а също така и за да може да постигне баланс на военното поле и да осъществи поне част от плановете си в региона. Отговорът на страните, към които бе изпратено посланието, обаче бе шокиращ - Русия засили действията си с поемането на повече ангажименти в защитата на Сирия, същото сториха и Иран и Хизбуллах, като засегнаха важни за Америка и Саудитска Арабия въпроси в региона. Това потвърждава, че конфронтацията продължава и американските заплахи не попречиха на никого.

Изглежда, че Америка ще работи с нова стратегия основана на следното:

1.Пряка намеса на военното поле със сухопътни сили, подкрепени от Америка. Това е причината напоследък да се говори за създаването на международни  коалиционни сили от арабски и ислямски елементи, които ще бъдат обучавани и ръководени от САЩ и ще получат подкрепа по въздух от международната коалиция. Тези сили се оформят под мотото на „борбата срещу ИДИЛ“, но реалната им цел е друга.

2.Запазване на иракската и сирийската територия, простираща се от Мосул и провинцията Анбар на север и изток, до Дейр ез-Зор и Ракка на юг и запад. САЩ бомбардира базата в Дейр ез-Зор, за да се даде възможност на ИДИЛ да атакува и да извади сирийската арабска армия от района.

3.Привличане на кюрдите чрез обещание за създаване на кюрдска автономия в Сирия. Заедно с гореспоменатите територии, те биха могли да бъдат използвани като разменна монета в случай на поделяне на влияние или територии - поделяне, което би могло да прекъсне комуникацията и контакта между елементите на устойчивата източна ос на съпротивата, простираща се от Русия, през Иран, Ирак и Сирия до Средиземно море. Америка се нуждае от тази зона, за да предотврати образуването на стратегическа сила по тази ос.

4.Що се отнася до политиката, Америка би искала да „изтръгне“ на масата на преговорите това, което не успя да постигне на военното поле, а ако не успее, тя ще попречи на политическото решение, доколкото може.

Това е новата американска стратегия, която се оказа прибързана, тъй като успехът в Сирия изненада всички. Именно затова не виждаме големи възможности за успеха на новия американски проект, особено след като изглежда, че военните сили, за които предстои да бъдат сформирани, са по-близо до илюзията, отколкото до истината, и че силата на атаките на Сирия и нейните съюзници в политиката и в битките е по-голяма.

 

Източник: http://www.al-binaa.com