Въоръжените мъже в Париж атакуваха много повече от списание, което дразнеше мюсюлманите

Анализи и коментари

Следващият въпрос е как убийците ще повлияят върху политиката, пише Тони Барбър

Президентът на Франция Франсоа Оланд правилно го нарече „акт на изключително варварство…срещу свободата на изразяване”. Но станалото в сряда убийство на 12 души в парижките офиси на сатиричното списание „Шарли Ебдо” няма да изненада никой запознат с назряващото напрежение сред петте или повече милиона мюсюлмански граждани на Франция, както и онези, които са наясно с отровното наследство на френския колониализъм в Северна Африка.

Печат

 

Засега извършителите са неизвестни. Трябва да се има предвид, че най-голямото терористично безчинство в Европа през последните години – убийството на 77 души в Норвегия през 2011 г. – беше извършено не от въоръжени мюсюлмани, а от крайнодесния фанатик Андерш Беринг Брейвик.

Подобно на други политически мотивирани атаки – от 11 септември до убийството на четирима души в Еврейския музей в Брюксел през миналия май – и зверствата в „Шарли Ебдо” са достойни за презрение и няма как да бъдат оправдани. Сред първите, осъдили нападението, беше Френският съвет за мюсюлманската вяра, който ги описа като „варварски акт против демокрацията и свободата на пресата”.

„Шарли Ебдо” беше бастион на френската традиция в острата като бръснач сатира. Списанието отдавна се подиграва, дразни и присмива на мюсюлманите. Преди две години то публикува книга от 65 страници с комикси, които изобразяваха живота на Пророка. Тази седмица то посвети специална корица на „Покорството” – нов роман на идиосинкретичния автор Мишел Уелбек, който описва Франция в хватката на ислямски режим, ръководен от президент мюсюлманин.

Споменатият пример няма ни най-малко за цел да търси извинение за извършеното от убийците, които трябва да бъдат хванати и наказани, нито пък да намекне, че свободата на изразяване не трябва да се простира и до изобразяването на религията по сатиричен начин. Той само цели да покаже, че малко здрав разум няма да е излишен при публикуването на материали като тези в „Шарли Едбо” и датския „Джиленс Позден”, които претендират, че защитават свободата, когато провокират мюсюлманите.

Обяснимо е, че емоциите бушуват във Франция, където следващият въпрос е как убийците ще повлияят на политическия климат и по-специално на съдбата на Марин льо Пен и нейния крайнодесен Национален фронт. Антиислямизмът е част от онова, което привлича избирателите на тази партия, която постигна много високи резултати през май по време на парламентарните избори във Франция.

Госпожа Льо Пен се постара да отдалечи партията си от антисемитизма, който я петнеше и намаляваше нейната привлекателност, когато начело на Националния фронт беше баща й Жан-Мари льо Пен. Тя все пак остави антиислямизма и дори го засили.

През 2010 г. госпожа Льо Пен сравни молещите се по улиците мюсюлмани с нацистката окупация на Франция от 1940-44 г. По-малко от година и половина след това тя събра 17,9 % на президентските избори в страната. Льо Пен има добри шансове да увеличи резултата си, така че да спечели първия, но не и втория решаващ тур на изборите през 2017 г.

Антиислямизмът и по-твърдата политика по отношение на имиграцията ще заздравят електоралното ядро на госпожа Льо Пен, но те няма да отключат вратите на Елисейския дворец. Проучванията показват, че по-голяма част от френския народ отхвърля расизма и не харесва екстремизма.

Английският автор Андрю Хъси, който живее в Париж, публикува миналата година книга, озаглавена „Френската интифада”. В нея той описва Франция  като „световната столица на свободата, равенството и братството… атакувана от ядосаните и изгонени наследници на френския колониален проект.”

Убийците от Париж предизвикаха френските граждани и политици да защитят основните ценности на републиката и да победят политическото насилие, без да се поддават на сладките приказки на крайнодесните.

Източник: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/9f90f482-9672-11e4-a40b-00144feabdc0.html#axzz3OcdWc9rS