Турция изтласква Иран към Азия

Анализи и коментари

Море или суша? Историята на Евразия отговаря еднозначно на този въпрос – Световният океан. За Иран особено значение придобива Индийският океан – главната транспортна артерия, свързваща мюсюлманския свят с Индия и Китай – империи, преживели управлението на фараони, хети и асирийци.

Печат

Съвременната геополитика в Близкия и Средния изток се формира под влияние на нефта и газа. Наближава краят на санкциите, които Западът наложи на Ислямска република Иран. Това означава, че ЕС, Китай и Индия ще засилят конкурентната си борба за иранските енергийни ресурси. От своя страна САЩ вече са заели изчаквателна позиция – нещо, което не може да се каже за съюзниците им от НАТО. По информация на телевизионния канал „Прес Ти Ви” преговорите между Брюксел и Техеран за изграждането на нефтопреработващи заводи на територията на Стария континент са в заключителен етап. „Към настоящия момент преговорите с някои участници са финализирани. Европейските страни започват да строят нефтопреработващи заводи в партньорство с Иран”, съобщи агенция „Фарс нюз”. Високопоставени официални лица в Ислямската република са убедени, че „наличието на нови такива заводи ще позволи да бъдат сключени дългосрочни договори, които ще гарантират устойчивите доставки на суровината.” Както уточнява „Фарс нюз”, „ако този проект види бял свят, на Техеран никога повече няма да му бъдат наложени нефтени санкции, а неговите суровини ще получат безпрепятствен достъп до световния пазар”. Тази позиция (дори и изказана анонимно) съвпада с многократните опити на Брюксел да диверсифицира доставките на нефт и газ от Русия.

Засега тези планове са осуетени заради недодяланите опити на Саудитска Арабия да пробие на пазара на ЕС чрез дъмпинг на цените. Западната пропаганда твърди под строй, че Иран застрашава интересите на Русия в Европа. Дали в действителност това е така? Разбира се, не е странно, че Техеран застрашава тъкмо Рияд, който е загубил (заради „шистовата революция”) предишното си влияние на американския пазар.

Ако ситуацията с нефта и неговите доставки е ясна, то не така стои въпросът за снабдяването на ЕС с природен газ от Иран. Основната пречка пред Ислямската република е съюзникът на Саудитска Арабия – Турция, която отблъсква потенциалните партньори с неадекватното си поведение. „Ще платите висока цена за информационната кампания срещу Турция”, заплаши президентът Реджеб Тайип Ердоган в телефонен разговор с председателя на иранското правителство – президента Хасан Рухани. Изнесената в иранските медии информация за търговските връзки на Ердоган с „Ислямска държава” беше приета болезнено в Турция. Техеран реагира веднага. Официалният представител на иранското правителство Мохамед Нохбат определи „предупреждението” на турския лидер като „неправилно и съмнително” и напомни, че даже суперсилите не си позволяват да говорят така с Иран, предаде дясноконсервативната агенция „Тасним нюз”. Поведението на Турция е само част от проблема. 

В синхрон с нея действа и Израел, който е притеснен от присъствието на Иран в Сирия. Вестник „Джерусалем пост” предупреждава Техеран (позовавайки се на източник от правителството на Бенямин Нетаняху), че израелската армия ще атакува иранските изтребители в сирийското небе, ако те застрашат израелската държава. Разбира се, от тези изявления лъха популизъм, особено като се има предвид, че територията на арабската страна се покрива изцяло от руската ракетна система С-400.

Сложната геополитическа ситуация принуждава Ислямската република да обърне поглед към Азия. Индия сериозно обмисля идеята да строи подводен газопровод, който да минава от южната част на страната през Арабско море и Индийския океан и да стига до западния индийски щат Гуджарат. Проектът е на стойност 4,5 млрд. долара, а дължината на тръбопровода е 1,4 хил. километра. Той ще заобиколи Пакистан, който от доста време се намира под нарастващото икономическо и политическо влияние на Китай. По дани на изпълнителния директор на Иранската национална газова експортна програма, Алиреза Камели, дневното количество газ, което може да премине през тръбата, е 31,5 млн. кубически метра. „Преговорите се намират в етап на сериозно разглеждане”, заяви Камели и уточни, че Техеран от доста време е в тесен контакт с инвеститора – индийската компания South Asia Gas Enterprise Pvt Ltd. Бизнесмени от Ню Делхи уточниха, че тя няма да купува газ директно от Ислямската република, а проектът ще бъде ръководен от международен консорциум.

Индийците се възползват от това, че отношенията между Иран и Пакистан са в стагнация – стокооборотът между двете страни е намалял от 1,3 млрд. долара през 2009 г. до 217 млн. долара през 2014 г. Китай, главният идеолог и спонсор на иранския газопровод в Пакистан, не се притеснява. Поднебесната империя вече е заделила 2 млрд. долара за строителството на тръбата, което е почти приключило. Техеран въведе в експлоатация своя участък още през август 2015 г. Сега топката е в ръцете на Исламабад, който има нужда от иранския газ както от въздуха, да не говорим за крайния потребител – Китай. „Иранският газопровод е най-добрата опция за Пакистан, но американските санкции срещу Техеран не ни позволяват да го купуваме оттам”, заяви министърът на петрола и природните ресурси на Пакистан, Хакан Аббаси, цитиран от „Прес Ти Ви”.

САЩ следят пулса на събитията и все още се опитват да влияят на енергийната сигурност на Китай. Но дали ще е задълго? Въпросът е реторичен. Неслучайно гиганти като „Шеврон”, „Ексон”, „Бритиш петролеум” и „Тотал” не пожелаха да поддържат газопровода ТАПИ, който свързва Туркменистан и Индия през териториите на Афганистан и Пакистан. Като причина беше посочена геополитиката – Кабул отслабва под натиска на талибаните и „Ислямска държава”, което е в интерес на Исламабад – верният проводник на китайското влияние в Централна Азия. Всъщност Техеран в е хватка между Пекин и Ню Делхи. Засега индийците могат да се похвалят само с това, че в близките години ще изхарчат 3 млрд. долара за разработване на газовото находище „Фарзад Бе” в Персийския залив.

Китай действа с размах и развива контактите с Иран, който за 2015 г. заема шесто място по обем на износа на нефт за Китай. По данни на американското списание „Форчън” на китайските компании „Синопек” и държавната Zhuhai Zhenrong се пада половината от дневния експорт на Иран. Става дума за 505 хил. барела суров петрол на ден. Като имаме предвид, че администрацията на Обама възнамерява да отмени санкциите, наложени на Иран (след като доклад на Международната агенция за атомна енергия е потвърдил, че той не е извършил нарушения в ядрената сфера), Пекин ще може да внася още по-големи количества от черното злато. Самият Иран обеща да увеличи производството на нефт до 1 млн. барела на ден до лятото на 2016 г. Както обяснява агенция „Ройтерс”, китайската China National Petroleum Corporation вече е започнала експлоатацията на голямо нефтено находище, разположено на ирано-иракската граница.

Индийците ще трябва да почакат – Китай прави всичко възможно в най-кратки срокове да напълни газовите и нефтените си хранилища. По тази причина списание Oil Review Middle East съобщава, че в Азия Техеран ще срещне жестоката конкуренция на Рияд и Багдад. „Иранският нефт е малко по-скъп от саудитския и иракския, защото в него има по-малко примеси на сяра. Качеството на суровия петрол позволява накрая да се произведе повече бензин”, коментира експертът на China National Offshore Oil Corporation. Конкуренцията е голяма. На Иран в момента явно не му е до Европа.

 

Източник: http://regnum.ru