Цивилното население плаща цената за актовете на отмъщение, които обикновено са насочени срещу армията
http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisks-world-as-things-get-worse-in-pakistan-the-optimism-continues-to-soar-1924375.html
Преди няколко дни шофирах из улиците на Лахор, чието население все още беше потресено от самоубийствените атентати, които бяха извършени в близост до два армейски камиона и причиниха смъртта на 18 пакистански войници и 48 цивилни. Разбира се, цивилните бяха обичайните „косвени жертви” – дори терористите са си присвоили този наш противен израз – и те платиха цената за продължаващата война на Пакистан срещу талибаните в долината Суат в Южен Уазиристан, която уж е част от американската „война срещу тероризма”. На практика военните действия се водят само между пакистанската армия и талибаните. Нямаше как да не забележа, че улицата, на която избухнаха бомбите, е в зоната на военните казарми на КА в Лахор – отне ми обаче известно време да открия, че КА означава Кралската артилерия. Да, нашите империалистически призраци продължават да витаят из тези земи, докато новата американска империя се грижи населението им да страда точно толкова, колкото страдаше и в рамките на Британския Радж. О, нима свободата никога няма да възтържествува?
Далеч по-възмутителна бе наперената, твърде самоуверена изява на Ричард Холбрук по „Си Ен Ен” само 3 дни по-рано. Пред целия свят той заяви, че нещата на „Аф-Пак”-ската сцена се подобряват – как ненавиждам тези детински изрази: „Аф-Пак”, „стратегическа дълбочина”, „остриета” и „мащабни нападения” или че „Ал-Кайда е „под голям натиск след загубата на ключови членове в нейното ръководство”. През последната година на територията на Пакистан бяха „елиминирани” между 10-12 ръководители на „Ал-Кайда” и то предимно чрез ракети от безпилотни летателни апарати, което само през 2009 година струва живота на 667 души. Пакистанското цивилно население плати цената в последвалите отмъстителни терористични актове, които обикновено са насочени срещу пакистанската армия: в първите 70 дни от тази година посредством 15 самоубийствени атентата бяха убити 322 пакистанци и ранени 500. Сега пакистанската армия е разположила две дивизии в долината Суат и още няколко в Южен Уазиристан, а г-н Холбрук би се зарадвал армията да навлезе и в Северен Уазиристан, макар че както той щедро признава, това си зависи от главнокомандващия на пакистанската армия.
Така че, това е то народе. Точно по подобие на действията на Бушчо и Блеър в Кут Ал-Амара в Ирак, историята е същата. Колкото повече се влошават нещата, толкова повече нараства оптимизмът. Ако е лошо, значи става по-добро. До края на миналата година убитите в Пакистан след 2001 година – говорим за жертви в терористични актове, пакистански военни операции, междуплеменни битки и натовски безпилотни ракетни нападения – достигнаха 12 632 (и 12 815 ранени). Не е зле, нали? А цялостната политическа обстановка в Пакистан – където пенджабския главен министър Шахбаз Шариф наскоро призова талибаните да спрат да бомбардират Лахор, с довода, че неговото население мрази американците (и бившия диктатор Первез Мушараф) точно толкова, колкото и те – е „много по-добра” според Дики Холбрук. В края на краищата, пакистанската армия вече не е въвлечена в „усложнената” пакистанска политика. Ще видим дали това е така.
В една от вечерите през изминалата седмица, докато се здрачаваше над планините Маргала, разговарях с Имран Хан – един от най-честните пакистански политици (а те не са много, гарантирам ви). Имран бе побеснял от гняв: „Бога ми, тези хора в Уазиристан – те са чудесни, хубави хора, а какво правим ние с тях? От армията изстрелват своите артилерийски снаряди с отклонение от 20 километра от зададената цел, като им е казано, че стрелят по 11 талибански бойци. Те стрелят, след което армията обявява, че са били убити 11 талибани. Ние избиваме собствения си народ. Трябва да се сложи край на това.” Няма много смисъл обаче да си мислим, че Обама и смахнатата Хилари Клинтън ги е грижа. Цивилното население е обречено.
Само преди няколко дни г-жа Клинтън беснееше поради отказа на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да преустанови строежа на селища след „протегнатата ръка” на Обама (друга кървава фраза) към мюсюлманите. По думите й тя имаше предвид всички селища – нелегалните селища, „легалните” селища, аванпостовете или каквото и да било друго, което израелците решат да ги нарекат. Но когато Нетаняху предложи абсурдното „замразяване” на еврейските колонии само в Западния Бряг и само за шест месеца, но не и в Ерусалим, г-жа Клинтън литна чак до Арабската лига, за да оповести невероятното и „безпрецедентно” предложение от землепоглъщачите от правителството на Нетаняху.
Сега тя отново пуфти и сумти. Джо Байдън пристигна в страната, на която Съединените щати са дарили почти 200 милиарда долара през последното десетилетие с надеждата да накарат израелците и палестинците да си проговорят отново, а правителството на Нетаняху взе че обяви план за построяването на още 1600 еврейски жилища в Източен Ерусалим. Разбира се Байдън трябваше да си се качи на самолета и да се върне в Америка. Нима досега САЩ не са упражнили 39 пъти вето в ООН, за да защитят своята близкоизточна Прусия? Обаче той не го направи. Моментът на изявлението, самият момент се оказа „недостатъчен” за това. Нетаняху заяви, че не е бил предварително известен за направеното заявление – което ако е вярно означава, че всички ние трябва да вярваме в истинността на Дядо Коледа и феите, които живеят в градината ни.
Но каква беше реакцията на г-жа Клинтън? Без да оцени подобаващо, че тя, Байдън и Обама са получили полагащото им се презрително отношение от страна на израелците, тя започва да крещи на Нетаняху по телефона за „нанесеното оскърбление” и „обида” заради самия момент, в който е направено обявлението. Но това е нелепо.
Оскърблението и обидата не са нанесени на г-жа Клинтън или на Обама. Толкова самовлюбена е тази жена, че не може да възприеме, че истинското оскърбление и обида са понесени от палестинците, които отново биват прогонвани от домовете им и лишавани от притежанията им, така че израелските колонисти на Нетаняху да могат допълнително да се врежат в Източен Ерусалим. Г-жа Клинтън трябваше да попита Нетаняху как смее да нанася подобно наказание на невинни палестинци, но тя си помисли, че именно тя и Обама са жертвите.
Предполагам, че е само въпрос на време преди жалкият посредник на Обама в Близкия изток – Джордж Мичъл – бъде заменен от по-корав човек. А кой по-подходящ от Дики Холбрук, здравенякът, който знае как да се справи с „Аф-Пак” и съответно ще знае как да се справи с Нетаняху? Не беше чак толкова отдавна, когато той създаде „мир” за Босна в Дейтън, Охайо – където С. Милошевич бе почетен гост – докато една молеща за внимание делегация на косовски мюсюлмани бе отпратена обратно. Нещо не биваше да се изпречва на пътя на мира в Босна. Така че косоварите си тръгнаха, за да изтърпят и те етническо прочистване, когато НАТО започна война със Сърбия. Може би си спомняте, че водихме тази война, за да върнем косовските албанци по домовете им – макар че повечето от тях си бяха по домовете, когато нашите пилоти от американските и британските военновъздушни сили подеха своите бомбардировки срещу Сърбия.
Обаче на кого му пука? Нещата се подобряват в Пакистан. Само американците са разстроени от Нетаняху. Всяко нещо по реда си. Така каза Холбрук на косовските мюсюлмани. „Ал-Кайда” действа на воля, а те очакват да повярваме на всичките тези глупости
