http://www.economist.com/world/middle-east/displaystory.cfm?story_id=15824034
След
„Хамас” се справя успешно с оцеляването си, но е заплашено от съперничеството между ислямистките движения
четири усилни години прекарани под блокада, жителите на Газа – и ислямисткото движение „Хамас”, което ги управлява – все още, напук на всичко, успяват да оцелеят. Някои дори просперират.
Тунелите, които преминават под границата между Газа и Египет, са се увеличили толкова много, че понякога има излишък от прекарваните през тях стоки. Толкова свирепа е търговската конкуренция, че копачите на тунели се оплакват, че работата им вече не е доходоносна. Наскоро британски парламентарен доклад съобщи, че Израел официално разрешава в Газа да се внасят само 73 от повече от 4 000 стоки, които се продават в палестинската територия. Разликата между двете числа е или домашно приготвена продукция или нелегален внос. Например торба цимент, чиято цена преди две години беше 300 израелски шекела (80 долара), е поевтиняла почти десетократно и за първи път, след като преди година израелската военна операция превърна 4 000 сгради в руини, се наблюдава бум в строителството. Очевидци твърдят, че даже лъскави джипове преминават през тунелите, които са построени от корабни контейнери.
Наложената от Израел блокада обаче не престава да бъде източник на страдания. Въпреки това някои икономисти твърдят, че макар и да започва от една далеч по ниска отправна точка икономиката на Ивицата Газа расте с по-бързи темпове от икономиката на Западния бряг, който е под управлението на политическия съперник на „Хамас” – Палестинската автономия. Петролът, които се изпомпва в Газа през подземни тръби и маркучи от Египет, е три пъти по-евтин от петрола в столицата на Западния бряг Рамала, тъй като там той се доставя от Израел. Безплатната медицинска помощ е по-широко разпространена в Газа. Вносните стоки пътуват по-бързо през тунелите в сравнение с преминаването им през израелските бюрократични механизми. Мрежата от израелски пропускателни пунктове, които все още силно възпрепятстват придвижването на палестинците и търговията в Западния бряг, не съществува в Газа.
Освен от по-ниските цени, палестинците в Газа са облагодетелствани и от чиновническите заплати, които получават. Има няколко основни източника, които наливат средства в икономиката на Газа: местното правителство на „Хамас”; ООН, за което работят 10 000 газанци и правителството на Салям Фаяд в Западния бряг, което е най-големият работодател. Плащания, които се правят към „Хамас” и свързаните с движението ръководители на тунелната дейност също дават тласък на икономиката. Един търговец на автомобили, който успее да достави нов автомобил на „Хюндай” през тунелите, изкарва печалба от около 13 000 долара.
Над земята нещата също изглеждат по-добре. За 14-те месеца, които изминаха от края на войната, „Хамас” е успяло да разчисти много от нанесените разрушения. Ислямският университет, който бе бомбардиран от израелските самолети, е напълно възстановен. Из град Газа са се появили много нови кафенета. Прекъсванията на електричеството затормозяват живота на местното население, но „Хамас” печели от данъците, които събира за горивото, което захранва шумното множество от генератори. Наскоро САЩ наложиха санкции на основната притежавана от „Хамас” банка, но неофициалната система за банкиране „хауала”, която се простира и отвъд границите на територията, поддържа Ивицата платежоспособна. Преди Газа беше обвързана с западните икономики, но сега блокадата я е принудила да потърси други пристани. От „Хамас” са толкова уверени, че могат да се справят и без банковата система на Палестинската автономия, че наскоро движението за пръв път изпрати своите полицейски сили срещу банка, която се бе подчинила на Палестинската власт и бе се опитала да попречи на благотворително дружество, намиращо се под покровителството на „Хамас”, да получи достъп до своите депозити.
В същото време политическата изолация на „Хамас” продължава да е тежка. Египет не е доволен от отказа на „Хамас” да допусне палестинския президент Махмуд Аббас и неговата партия „Фатах” да си възвърнат контрола над Газа. Египетският президент Хосни Мубарак се опасява, че ислямисткото влияние на „Хамас” може да се прехвърли през границата и да се разпространи и в неговата държава. Затова отношенията му с „Хамас” са се влошили, забранил е висшите държавни служители на „Хамас” да напускат територията на Ивицата и възпрепятства получаването на чуждестранните помощи идващи от Иран и други симпатизанти на движението. Освен това египетското правителство разпореди да бъде изградена подземна стена по продължение на границата с Газа, за да се блокират тунелите. Президентът Мубарак пренебрегва доводите на „Хамас”, че движението няма за цел да отслаби националната сигурност на Египет и че страни от обвързване с ислямистката опозиция в Египет, най-вече с Мюсюлманското братство, от което „Хамас” първоначално произлиза.
Междувременно, другият съсед на Газа – Израел – все още организира удари, чрез които да осигури изграждането на буферна зона вътре в тясната ивица, а и да я държи в изолация. Също така в опит да изолира управляващите в Газа от международната политика Палестинската власт, чието седалище е в Рамала, заяви че нейни представители ще присъстват на международни събития, например на скорошната среща на Арабската лига в Либия, само при условие, че не присъстват представители на „Хамас”.
Отчаяни от неспособността си да се отърват от тази задушаваща хватка, лидерите на „Хамас” в Газа проявяват признаци на отказ от стоическата им дисциплина, благодарение на която в общи линии след края на войната през януари миналата година, частите на „Хамас” спряха да изстрелват саморъчно направени ракети срещу Израел. Доводите на „Хамас” срещу възобновяване на преговори с Израел чрез посредничеството на САЩ стават все по язвителни. Изглежда, че примирието с Израел става все по-крехко. Наскоро изстреляни ракети срещу Израел поставиха под въпрос затишието, въпреки че един от висшите ръководители на „Хамас” в Газа, Махмуд Захар, порица този акт.
Изглежда, че хората, които изстрелват ракетите са смесица от членове на „Хамас” поддържащи по-крайна позиция и различни ислямистки радикали от други движения. Всички те смятат, че ръководителите на „Хамас” в Газа са се размекнали. Силно са разгневени и от явната кампания на израелски агенти за елиминиране на членове на „Хамас” в странство, най-вече на Махмуд Ал-Мабхух в Дубай през януари. Преди две седмици ракета изстреляна от Газа уби един тайландски строителен работник в Израел, без да е ясно кой точно я е изстрелял. Твърди се, че извършването на нападение срещу израелски пограничен патрул от нападатели с мотоциклет е признак за преминато обучение в Афганистан. Наскоро от военното крило на „Хамас” – бригадите „Касам” – се похвалиха, че са убили двама израелски войника в Газа. След месеците на затишие израелците отново заплашват с предприемане на военни действия и отвръщане на ударите. Ежедневните доклади по сигурността на ООН от Ивицата Газа, в които в продължение на месеци не се споменаваше почти нищо, отново са пълни с описания на навлизания в територията на израелски танкове и багери, които разорават полетата в буферната зона.
В същото време „Хамас” използва силите си във вътрешността на Газа, за да постигне пълен контрол над бизнеса. Там, където преди властваха бригадите „Касам”, сега безцеремонният вътрешен министър на „Хамас” Фатхи Хамад иска неговите хора да са начело. Също така той издаде разпоредби, чрез които се налагат ислямистки обичаи – например забрани празнуването на празника Св. Валентин както и мъже фризьори да работят в женски фризьорски салони. Емиграционните служби проверяват багажа на чужденци, които влизат от Израел в Газа и ако намерят уиски, което е ценна рядкост в Ивицата, го изсипват на земята.
Ислямистките съперници на „Хамас” пък се опитват да наложат свои местни версии на ислямистко управление. Групировката „Джалалат”, чието име на арабски означава „бучаща гръмотевица” си спечели известност като заяви, че е свързана с „Ал-Кайда”. Също така тя се е обединила с бригадите „Касам” в борбата им срещу силите на вътрешното министерство на Хамад. Изглежда, че дори самият министър-председател на Газа Исмаил Хания подкрепя тези, които се занимават с подривна дейност срещу опърничавия му вътрешен министър.
Разразилата се борба за надмощие е яростна. Взривени бяха автомобилите на висши полицейски служители, на кмета на Рафах, в близост до границата с Египет, и на ръководител от бригадите „Касам”, за сега без собствениците им да са в тях. Поредица от взривове избухнаха и в квартала на Исмаил Хания – Бийч Камп. Поради признаците за разединение в редиците на „Хамас”, различните кланове в Газа, които бяха в затишие през последната година, са възобновили актовете на отмъщение едни срещу други.
Успехът на „Хамас” в поддържането на икономиката и администрацията в Газа е доказателство за издръжливостта и гъвкавостта на движението. Но запознати с историята на региона говорят, че става дума за добре познат омагьосан кръг. Когато през 1994 година Ясер Арафат се завърна в Газа, за да наложи Палестинската власт, той донесе със себе си чувство за ред, сигурност и надежда. Но не след дълго хората му започнаха да спорят за придобивки, разпалиха се вражди между съперничещите си сили за сигурност. Израелската контраатака срещу интифадата, която избухна през 2000 година, раздробиха апарата за сигурност на Палестинската власт и нанесоха удар на централизираното управление. Година след войната в Газа, някои от жителите на територията се опасяват, че скоро може събитията да се повторят.
