Център за близкоизточни изследвания .Center for middle east studies

Това споразумение регулира не само отношенията ЕС – Израел, но и отношенията между Израел и другите партньори на ЕС от Средиземноморието, в това число и Палестинската власт. Според Член 2 основни за Споразумението са гаранциите за зачитане човешките права и демократичните принципи, и те са главно условие в този член, който гласи: „Отношенията между страните, както и всички клаузи в настоящето Споразумение да се основават на зачитане на човешките права и демократичните принципи, които да бъдат в основата на вътрешната и външната политика и представляват съществен елемент от това Споразумение”. Тази клауза позволява да бъдат предприемани мерки да се наложи спазването на договорните изисквания относно човешките права и партньорите, които не зачитат тези права, да бъдат убеждавани да не водят подобна политика. Според Споразумението трябва да се зачитат самоопределението на хората и основните им свободи. Звучи прекрасно, но Споразумението за асоцииране ЕС – Израел в действителност не осъществява нищо от споменатото. През 2002 г. Европейският парламент гласува да бъде прекратено споразумението заради нарушаване на човешките права от страна на Израел. Резолюцията призова за оръжейно ембарго срещу Израел и Палестина, и осъди „военната ескалация, преследвана от правителството на Шарон” и „подтисничеството на цивилното палестинско население от израелската армия”. Европейската комисия не зачете искането на Парламента, и съответно нямаше промяна в поведението на Израел. Миналата седмица външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд отхвърли предложението на лидера на Либерал-демократите Ник Клег да бъде прекратено Споразумението за асоцииране , като заяви: „Според мен това искане е наивно, тъй като Споразумението е както за израелците, така и за палестинците”. Изпратих запитване до г-н Милибанд да обясни какви точно ще са облагите за палестинците. При сегашното споразумение определено не са получили нищо. В своите договори ЕС изразява решителността си да спазва Хартата на Обединените нации и международното право. На 30^ти декември беше направено изявление относно клането в Газа, в което се казва: „Европейският съюз, като осъзнава страданието и мъката на всички цивилни лица, отправя следното предложение за разрешаване на кризата:  незабавно и постоянно примирие: трябва да бъде спрян безусловно ракетният огън на Хамас срещу Израел и да се прекрати военното нападение на Израел;  с прекратяването на боевете трябва да се гарантира нормалното и продължително отваряне на всички гранични контролни пунктове, както се предвижда в Споразумението за движение и достъп от 2005 г. Европейският съюз е готов  наново да бъде изпратена МГПЕС ( Мисия за гранично подпомагане при ЕС)  в Рафах, за да помогне да бъде отворен наново със сътрудничеството на Египет, Палестинската власт и Израел. Желае също така да се проучи възможността за разширяване на помощта и за други пропускателни пунктове, при условие, че въпросите със сигурността са намерили задоволително решение. Но същината на проблема -  продължаващата незаконна окупация - дори не е спомената. Нито пък в изявлението са споменати основни клаузи от Хартата, което означава, че всички членове ще се въздържат във външните си отношения  от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава. Освен това Международният съд в Хага постанови, че разделителната стена е незаконна и предупреди всички страни за тяхното задължение да не признават, помагат или подкрепят това незаконно положение, резултат от действията на Израел в окупираните палестински територии и припомни на всички, че според Четвъртата женевска конвенция са  длъжни да гарантират спазването на конвенцията от страна на Израел. Тези задължения важат не само за страните членки на Европейския съюз, подписали Женевската конвенция, но и институциите на ЕС, натоварени с осигуряване на договорните отношения ЕС – Израел трябва да спазват правото на Общността и международното право. Почтените хора биха привели в сила Член 2,  биха спазили всички правила и не биха оставили нещата да излязат извън контрол. Биха оказали натиск върху  Израел, докато режимът изпълни абсолютно всички изисквания. Израел е силно зависим от износа си за Европа, така че ЕС би могъл само с един удар да сложи край на жестоката окупация, убийствата и кражбата на земя, и да разреши проблема в Светите земи. Каква ли игра играе Съветът на министрите към ЕС? И коя част от Член 2 от Споразумението за асоцииране ЕС – Израел не разбират?