Публикуваната в шведския вестник “Афтонбладет” статия на журналиста Доналд Бодстром, в която се разказва как израелски войници убиват палестинци и след това продават органите им, предизвика вълна от гневни отзиви в Израел.
Статията, чийто автор е известен с борбата си за възтържествуване на справедливостта по света, е придружена със снимки на трупа на палестинския младеж Билял Раним, върху който се вижда дълъг хирургичен шев. В своята статия Бодстром превежда множество факти и доказателства за, по думите му, „този мрачен бизнес в окупираните от Израел палестински територии”.
Предлагаме на вниманието на посетителите на сайта превод на статията в „Афтонбладет”.
„Можете да ме наречете „сватовник”” – казва Леви Ицхак Розенбаум от Бруклин, САЩ в таен запис, направен от агент на ФБР, представил се за клиент. Десет дни по-късно, в края на юни тази година, Розенбаум бе арестуван. Разбита бе огромна мрежа за пране на прани и нелегален трафик на органи в Ню Джърси. Става дума за купуване на бъбреци от Израел и продаването им на черния пазар. Розенбаум твърди, че купувал бъбреците от бедни хора за по 10 000 долара. След това ги продавал на отчаяни пациенти в Щатите за по 160 000 долара.
Това е първият документиран случай в САЩ на доказана нелегална търговия с органи.
Запитан за броя на органите, които е продал, Розенбаум отвръща, хвалейки се: „Доста са. И никога не съм се провалял”. Допълва, че фирмата му е в бранша от дълго време. Специалистът по трансплантации в Харвард професор Франсис Делмоници, който е член на борда на директорите на Националната бъбречна фондация в САЩ, твърди, че нелегална търговия с органи, подобно на случая с Израел, се върши и в други места по света. Според него около 10% от 56000-те бъбречни трансплантации, които се правят годишно по света, са незаконни.
Страните, които са заподозрени във вършенето на подобни дейности, са Пакистан, Филипините и Китай, където се смята, че органите се взимат от екзекутирани затворници. Налице са подобни съмнения и сред палестинците, които смятат, че Израел взима органи от палестински младежи така, както се прави в Пакистан и Китай – сериозно обвинение, за което има достатъчно доказателства, за да започне разследване от страна на Международния наказателен съд за евентуални военни престъпления, извършени от Израел
Факт е, че Израел си служи с неетични методи при трансплантациите на органи. Няколко страни, сред които и Франция, са прекъснали сътрудничеството си с Израел в областта на донорството.
Половината от трансплантираните на израелци бъбреци след 2000 година са закупени незаконно от Турция, Източна Европа и Латинска Америка. Израелските здравни власти са напълно запознати с този бизнес, но не предприемат никакви мерки за спирането му. По време на конференция от 2003 година бе разкрито, че Израел е единствената западна страна, с медицина, която не осъжда нелегалния трафик на органи. Страната не е предприела никакви наказателни мерки срещу лекарите, които практикуват незаконния бизнес – напротив, според шведския вестник „Дагенс Нихетер” (статия от 5 декември 2003 г.) известни хирурзи от най-големите израелски болници са замесени в повечето от незаконните трансплантации.
През лятото на 1992 година тогавашният израелски министър на здравеопазването Ехуд Олмерт се опита да намери решение на проблема с липсата на достатъчно донори на органи, като предприе мащабна кампания за записването на израелците в обществения регистър за даряване на органи при настъпване на смърт. Половин милион брошури бяха разпространени чрез местните вестници. Самият Олмерт бе първият записал се. Няколко седмици по-късно вестник „Джерусалем Поуст” съобщи, че кампанията е била успешна. Записалите се бяха не по-малко от 35 000. Преди предприемането на кампанията за месец се записваха около 500 души. В същата статия обаче се допълваше, че разликата между търсенето и предлагането все още остава голяма. 500 души чакали за трансплантации, но можели да бъдат извършени само 124. От 45 души, нуждаещи се от трансплантация на черен дроб, само три можели да бъдат оперирани в Израел.
Докато кампанията все още била в ход от селата в Западния бряг и Ивицата Газа започнали да изчезват палестински младежи. След около пет дни израелски войници ги връщали мъртви, с разпорени тела.
Слуховете за младежите ужасили населението на окупираните територии. Започнало да се говори за драматично нарастване на броя на изчезващите младежи и за нощни погребения на аутопсирани тела.
Тогава се намирах в региона и работех върху своя книга. Няколко пъти към мен се обръщаха служители на ООН, които бяха загрижени за случващото се. Хората, които се свързаха с мен, твърдяха, че определено са били откраднати органи, но в същото време не можели да направят нищо по въпроса. Имах възможност да разговарям с родители, които ми разказаха, че подозират, че органите са били откраднати от синовете им още преди да бъдат убити. По време на това зловещо пътуване чух разказ за случая с хвърлящия камъни по израелските патрули палестински младеж Билял Ахмад Раним.
Някъде към полунощ в покрайнините на малкото селце Иматин в северната част на Западния бряг се чул моторният рев на израелска военна колона. Нощта била ясна. Израелската армия прекъснала електричеството и обявила селото за забранена военна зона. Пет дни по-рано, на 31 май 1992, отряд от израелските специални части решава да устрои засада на един от водачите на местните „камънохвъргачи” – 19-годишния Билял Ахмад Раним.
Всичко минало по план – всичко, което израелските войници трябвало да направят, било да натиснат спусъка. Първият изстрел бил в гърдите му. Според селяните, които станали свидетели на инцидента, последвали още два изстрела – първо в единия, а след това и в другия му крак. Накрая бил застрелян и в корема. После войници го хванали за краката и го влачели около 20 метра преди да го натоварят във военен джип и да го откарат в покрайнините на селото, където ги чакал хеликоптер, който отлетял с тялото на момчето в неизвестна посока.
Пет дни по-късно трупът на момчето бил докаран загърнат със зелено болнично покривало. Част от роднините били избрани да го погребат. Ясно се виждало, че тялото му било разпорено от корема до брадичката. Палестинските семейства бяха убедени, че синовете им са били използвани като донори. Същото ми казаха и роднините на Халид от Наблус, същото ми каза и майката на Раид от Джанин, същото ми казаха и близките на Махмуд и Нафиз от Газа. Телата на всичките тези младежи били върнати след извършена върху тях аутопсия.
Билял Раним е един от 133-мата палестинци, убити по различен начин през 1992 година. От тях 69 са били аутопсирани.
Знаем, че Израел изпитва голяма нужда от органи и че е налице голяма нелегална търговия на органи, която продължава в продължение на много години. Знаем, че израелските власти знаят за нея и че лекари, заемащи ръководни постове в медицинските центрове, участват в нея така, както са замесени и държавни чиновници на различни нива. Също така ние знаем, че труповете на изчезнали палестински младежи биват връщани след пет дни - нощем и тайно, разрязани от пъпа до брадичката.
Настъпи моментът да се хвърли светлина върху този мрачен бизнес, да се разкрие случващото се и случилото се в окупираните от Израел територии след започването на Интифадата.
