Какво бе това, което породи у предците ни такава злонамереност към арабите?
В.”Индипендънт”, 22 август 2009
Неотдавна собственикът на дворец на остров Майорка откри по стените на подземието надписи от 13 век. Издълбани са от рицар, тръгнал на кръстоносен поход.
Преведен, надписът гласи: „Арабите вън”.Дължа този поразителен цитат на съботния Financial Times, раздела за имоти – единственият Financial Times, който си струва да се чете, и то само да се прелисти - разбира се, след като се купи съботният Independent. Той съвпада с цяла серия от остроумни забележки за арабския свят, които изваждам от купчина писма и книги от 1920-те и 1930-те.Много от тях се намират в писма до Лоурънс Арабски след войната през 1914-18, въпреки че фаворитът ми е забележка от Чарлз Доути (известен с „Пътуване през арабската пустиня”) към самия Лоурънс. Според Робърт Грейвс („Сбогом на всичко това”), Лоурънс му казал, че веднъж попитал Доути защо е предприел арабското си приключение. „Отговорът му беше”, казва Лоурънс на Грейвс , „че е отишъл там, ‘за да извади английския език от блатото, в което е паднал още от времето на Спенсър’ ”.Бедните стари араби...Добре че поне Гертруд Бел е имала известна симпатия към тях, макар и натоварена с цинизъм. Ето я и нея - пише на Лоурънс през 1920, подкрепя създаването на арабските правителства преди подписването на мирен договор с турците. „Взех пример от Сирия; Палестина е дори по-добре, но не назначихме Цар на евреите, когато започнах кампанията тук. Платихме си за провала да спазим обещанията си. Прекарахме страхотен Рамадан с големи религиозно-политически срещи в джамиите по 3-4 пъти седмично; сунити и шиити падаха един на друг в ръцете , като се кълнеха във вечен съюз (срещу нас, разбира се) и накрая - бунт в Дивания... ”. А ето го и губернатора на Бомбай, Сър Джордж Лойд, който пише на Лоурънс за същото място и в същата година. „Имало ли е някога толкова фатален и катастрофален хаос около Египет, Сирия, Палестина и Месопотамия...Ако бяхме завладели и задържали Басра-Курна, ако бяхме завладели и задържали Александрета и казали на франките, че това не е било Сирия, да се бяхме придържали към това и да оставим останалото да се разкъсва, щяхме да имаме на наша страна народите там вътре срещу всички други отвън– А сега какво?” Същият цинизъм отново. Кажи на французите да си гледат работата (Сирия след войната попада под френски мандат и тогава включваше турското, някога арменско, пристанище Александрета) и на арабите да се махат.”
Десет години по-късно Фредерик Манинг, който написа страхотен роман за Първата Световна война, написа бележка във възхвала на „Седемте стълба на мъдростта” на Лоурънс и поне се е опитал да влезе в мисленето на арабите (както беше направил самият Лоурънс). Манинг описва воденото от Лоурънс по време на войната арабско въстание като „толкова неопределено, расово движение, стремящо се да приеме национален характер и придобиването на собственост от номадите, спиращо собственото си движение чрез предначертаване на границите му. Върна ме направо към Генезис и Йов. Йов естествено бил арабин и тогавашното му потомство било в същите отношения с Аллах, както той с Йехова, така отдадено утвърждавайки собствената си индивидуалност срещу поглъщащата единност...” Както Бел отбеляза отдавна, проблемът, разбира се, е, че границата, която арабите имат в съзнанието си, включва цялата земя, наречена Палестина.
Много от тези цитати идват от дългите непубликувани Писма до Т.Е. Лоурънс, които включват и прекрасно описание от 1922 г. на Крал Абдула (баща на бъдещия Крал Хюсеин), писано от Доути. Той не бил „особено очарован от нищо, видяно тук, в Англия. Не можа да приеме безкрайното движение и забързаността на живота по тези места. Той се смяташе за велика персона...”. Изведнъж се натъкваме на изключително учтиво писмо от арабин, писмо до Лоурънс от Крал Фейсал Първи от Ирак. „Не мога да направя друго, освен да Ви изпратя сърдечните си благодарности за Вашия интерес към нашите дела, въпреки че Вие сте далеч от нас...Пожелавам Ви дълъг и хубав живот...Завършвам, пожелавайки Ви многократно безспирен успех и щастливи дни. Ваш приятел Фейсал.” Това е същият този Фейсал, описан преди от Кънингъм Греъм като „очарователен мъж и единственият ориенталец, когото съм виждал да изглежда много добре в европейски дрехи...”.
Някои обръщения към арабите са опит за хумор. Езра Паунд се обръща към Лоурънс като „Скъпи мой Хаджи бен Аб ел Бакшиш, принц на Мека”, а Уинстън Чърчил, чиито ранни трудове по суданската кампания съдържат доста анти-арабски расизъм, нарича Лоурънс „Скъпи мой ‘Луренс’”, понеже по този начин арабите произнасяли името му.
Добавям набързо – никой не може да победи невероятното встъпление в писмото на Ноел Кауърд до Лоурънс, когато нашият герой играе анонимен авиатор със служебен номер вместо име. „Скъпи 338171,” - започва Кауърд. „Може ли да те наричам 338?”.
Това е почти толкова добро, колкото анимацията на Понт от Втората Световна война за английски джентълмен, който вдига телефона през 1940 г. и казва на оператора: „Свържете ме с Месершмит 109”.
Но какво бе това, което дава на нашите недалечни предшественици такъв видимо злонамерен хумор към арабите? Дори Каролин Доути (съпругата на Чарлс) пише на художника Ерик Кенингтън , че „той е толкова пропит със странни силно изразени арабски черти, че ще мине известно време преди да може да възвърне европейския си тен и деликатност”.
Това поне не съвпада със забележката на Дейвид Гарнет, че той се страхувал, че Лоурънс се присъединил към Кралските военновъздушни сили, както завърналите се кръстоносци обикновено отивали в манастири... Свещениците са ми черни в очите; Мразя магьосници...”.
Зигфрид Сасун, който служил в Палестина, както и на Западния фронт през Голямата война, пише за Седемте стълба, че „Опитах от твоите трудности в Хиджаз. Насладих се в действителност на всичко това без зрънце пясък в чашата си и без най-малък допир с дизентерия!”.
Джордж Бърнард Шоу пренебрегва предполагаемата анонимност на Лоурънс във Кралските Военновъздушни сили с възклицанието, че „хората също имат своите права... Те искат от теб винаги да се появяваш славно, крещейки ‘Това съм аз, Лоурънс, Принцът на Мека!’ Да живееш в сянка е като да хулиш Бог”.
Вероятно това е проблемът. Харесваме арабите ако си представим какво е да си арабин. Иначе вземаме обратно ехото от забележката на кръстоносеца, която той написал толкова незаличимо по стената на двореца в Майорка.
Превел: М.Колева
Дата: 26.08.2009
Източник: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fiskrsquos-world-from-the-crusaders-on-contempt-for-the-arabs-is-written-in-stone-1775845.html
