В интервюто с германския журналист Андреа Бистрих тя говори върху проблеми на политиката, религията, екстремизма. Според Карън Армстронг религиозният фундаментализъм е преди всичко политически.
Андреа Бистрих:
11 септември стана символ на значителна, непреодолима враждебност между исляма и Запада. След атаките много американци зададоха въпроса: „Защо ни мразят?”. В многобройни разговори на кръгли маси експерти дебатираха дали на исляма като религия е присъща жестокостта. Така ли е това?
Карън Армстронг:
Със сигурност не. Има далеч повече насилие в Библията, отколкото в Корана. Идеята, че ислямът се налага чрез меч, е измислица на Запада, създадена по времето на кръстоносните походи, когато западните християни са тези, които водят брутални свещени войни срещу исляма. Коранът забранява агресивното воюване и разрешава войната единствено при самозащита. В момента, в който противникът предложи мир, Коранът изисква мюсюлманите задължително да разпуснат войските си и да приемат предложените условия, каквито и да са те – дори ако са неизгодни. Ислямският закон забранява на мюсюлманите да атакуват страна, в която на мюсюлманите е разрешено да практикуват свободно религията си. Убиването на невинно население е забранено, също както унищожаването на имущество и използването на огън, когато се воюва.
Андреа Бистрих:
Чувството на поляризация беше изострено от неотдавнашните полемики около датските карикатури на пророка Мухаммед, от думите на папата за исляма, от дебатите дали покривалото на лицето (бурка) възпрепятства интеграцията. Харвардският професор Самюъл Хинтингтън въведе теорията за „сблъсъка на цивилизациите”. Съществува ли действително такава фундаментална несъвместимост между „християнския Запад” и „мюсюлманския свят”?
Карън Армстронг:
Разделенията в нашия свят не са резултат от религия или култура, а са политически базирани. Има липса на равновесие на силите в света и безсилните предизвикват господството на Великите сили, заявявайки независимостта си от тях, като за това често си служат с религиозен език. Голяма част от това, което ние наричаме „фундаментализъм”, може често да бъде видяно като религиозна форма на национализъм, отстояване на идентичността. Старият националистически идеал от XIX век е почернен и е бил винаги чужд на Близкия изток. В мюсюлманския свят хората определят себе си спрямо религията си в опита да се върнат към корените си след голямата колонизаторска разруха.
Андреа Бистрих:
Кое е направило фундаментализма да изглежда толкова доминиращ днес?
Карън Армстронг:
Войнствената, агресивна набожност, която ние днес наричаме „фундаментализъм”, се прояви във всяка една от основните световни религии през XX век. Има фундаментален будизъм, християнство, юдаизъм, сикхизъм, хиндуизъм и конфуцианство, също както и фундаментален ислям. От трите монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям, ислямът беше последната, която разви фундаменталистка наклонност през 60-те години. Фундаментализмът се противопоставя на светското модерно общество, което разделя религията и политиката. Фундаменталистите желаят да върнат Бог/религията, които са били изведени от нормата в модерната култура, към традиционната позиция. Целият фундаментализъм е изразен в дълбок страх от унищожение – без значение дали са еврейски, християнски или мюсюлмански, фундаменталистите са убедени, че секуларисткото или либералното общество цели да ги погуби. Това не е параноя: еврейският фундаментализъм направи две основни крачки напред – първата след Холокоста и втората – след войната от 1973 година. В някои части на Средния изток секуларизмът бе наложен толкова бързо и агресивно, че бе възприет като смъртоносно нападение.
Андреа Бистрих:
Фактът, че фундаментализмът е феномен и в политиката, бе отбелязан неотдавна от бившия американски президент Джими Картър, когато той изрази загрижеността си за нарастващото сливане между религията и държавата при управлението на Буш. Картър вижда, че характерните черти на религиозните фундаменталисти са приложими и към неоконсерваторите. Изглежда това ще бъде основно противоречие - от една страна, между така наречените “поддръжници на твърда политика” или консерваторите, и от друга страна – прогресистите. Типичен феномен ли е това в днешния свят?
Карън Армстронг:
САЩ не са сами в това. Да, в Европа също има нова нетолерантност и агресия, точно както и в мюсюлманските страни и в Средния изток. Винаги има хора с различни възгледи относно своите страни и те винаги са готови да ги защитават. Американските християнски фундаменталисти не са в услуга на демокрацията. Много от неоконсерваторите, които проявяват наклонност към този фундаментализъм, имат твърде неотстъпчиви, органичени възгледи. Това са страшни и трудни времена и когато хората са наплашени, те са склонни да се оттеглят в идеологически гета и да изградят нови бариери срещу „другия”.
Демокрация наистина е това, което религиозните хора наричат “чиста душа”. Тя е един рядко постижим идеал, който трябва постоянно да бъде поддържан, за да не бъде загубен. И е трудно да го реализираш. Всички ние - американци и европейци губим от демократичния идеал по време на т.н. „борба срещу тероризма”.
Андреа Бистрих:
Може ли да уточните политическите причини, които вие определяте като главни за нарастващото разделение между мюсюлманските и западните общества?
Карън Армстронг:
Модернизацията в Средния изток е възпрепятствана от арабо-израелския конфликт, който е станал символичен за християнските, еврейските и мюсюлманските фундаменталисти и който е „кървящото сърце на проблема”. Ако не бъде намерено изцяло политическо разрешение на проблема, което да е задоволително за всички, няма никаква надежда за постигане на мир. Налице е и проблемът с нефта, който е превърнал някои от тези страна в жертва на западната алчност. На запад, с цел да се съхрани нашата стратегическа позиция и да продължи снабдяването с евтин нефт, ние често сме подкрепяли управляващите – такива като шаховете в Иран, саудитците и отначало и Садам Хюсеин, които установиха диктаторски режими, потъпкващи всяка нормална опозиция. Единственото място, където хората се чувстваха свободни да изразят своето страдание, бяха джамиите.
Модерният свят е много жесток. Между 1914 и 1945 година 70 млн. души са загинали в Европа в резултат от войните. Ние не трябва да се учудваме, че съвременната религия също е станала жестока; тя често имитира грубостта, упражнявана от светските политици. По-голямата част от засягащите ни жестокостта и терора в мюсюлманския свят се е разраснала в районите, където войната, изселването и конфликтът са станали травматични, дори хронични - Средния изток, Палестина, Афганистан, Пакистан, Кашмир.
Андреа Бистрих:
По отношение на арабо-израелския конфликт вие сте казали, че за мюсюлманите той е станал „символ на тяхното безсилие в модерния свят”. Какво действително означава това?
Карън Армстронг:
Арабо-израелският конфликт започна и от двете страни като изцяло секуларистки конфликт за земя. Ционизмът започна като бунт срещу религиозния юдаизъм и в началото повечето ортодоксални равини осъдиха ционизма като богохулна секуларизация на Земата на Израел – един от най-свещените символи на юдаизма. По същия начин идеологията на Организацията за освобождение на Палестина беше светска. Немалко от палестинците, разбира се, са християни. Но за съжаление конфликтът бе оставен да се задълбочава; и от двете страни проблемът беше сакрализиран и затова става много по-труден за разрешаване.
В повечето фундаменталистки движения съществените въпроси придобиват символно значение и представляват всичко, което е несъвместимо с модерността. Някои еврейски фундаменталисти пламенно се обявяват за държавата Израел, за това тя да бъде свещена и благочестива; усложнението в израелската политика е свещен знак за „тиккун”, възобновяване на света; създаването на селища в окупираните територии също е знак за „тиккун”и някои вярват, че то ще ускори идването на Месията. Но ултраортодоксалните евреи често са против държавата Израел. За някои това е пагубно отклонение (евреите вярват, че трябва да чакат Месията, който да възстанови религиозната държава в Свещената земя.), а други приемат държавата Израел като нещо напълно неутрално и се опитват да стоят колкото се може по-настрана от този въпрос. Освен това много евреи виждат Израел като феникс, роден от пепелта на Аушвитц.
За много мюсюлмани състоянието на Палестина показва всичко гнило в модерния свят. Фактът, че през 1948 година 750 хил. палестинци са изгубили своите домове с очевидното одобрение на света, символизира безсилието на исляма в битката срещу Запада. Според Корана, ако мюсюлманите живеят скромно и справедливо, техните общности ще преуспеят, защото те ще живеят в синхрон с основните закони на вселената. Ислямът винаги е бил религия на успеха, вървяща от един триумф към друг, но мюсюлманите не са успели да постигнат напредък срещу светския Запад и положението на палестинците въплъщава тази слабост.
Ерусалим е третото най-свещено място в ислямския свят и когато мюсюлманите видят своите светилища в Харам ал-Шариф (Благородното светилище, познато още като Храмовия хълм), заобиколени от обградени със стени израелски селища, чувстват, че техният свещен град се изплъзва от ръцете им, което символизира тяхната кризисна ситуация.
Все пак е важно да отбележа, че палестинците са приели една религиозно обвързана идеология сравнително късно – много след като ислямският фундаментализъм е станал сила в страни като Египет или Пакистан. Тяхното съпротивително движение остава светско по своя характер до първата интифада през 1987г. И е важно да отбележа още, че Хамас, например, е много по-различна от движение като Ал-Кайда, която има глобални стремежи. Хамас е движение на съпротива; то не атакува американците или британците, а се концентрира върху атакуване на окупационната сила. Това е още едно схващане за „фундаментализма” като религиозна форма на национализъм.
Арабо-израелският конфликт е станал основен също и за християнските фундаменталисти в Съединените щати. Християнското право смята, че ако евреите не са в тяхната земя, изпълнявайки древните си пророчества, християните не може да стигнат до благополучие във Второто пришествие. Така че те са ревностни ционисти. Но тази идеология е също антисемитска, защото те вярват, че в Последните дни Антихристът ще избие евреите в Свещената земя, ако те не се покръстят.
Андреа Бистрих:
Смятате ли, че Западът има някаква отговорност за това, което се случва в Палестина?
Карън Армстронг:
Хората на Запад са отговорни за всеки един по света, който страда. Ние сме сред най-богатите и най-силните страни и не може - и от морална, и от религиозна гледна точка, да стоим отстрани и да бъдем безучастни свидетели на нищетата, изселването и несправедливостта, без значение дали това се случва в Палестина, Кашмир, Чечня или Африка. Но западняците имат особена отговорност за израело-арабския конфликт. В декларацията Балфур (1917 г.) британците дават съгласието си за израелска държава в Палестина, отхвърлят стремежите на палестинците и проявяват незаинтересованост за тежкото им положение. Днес САЩ подкрепят Израел икономически и политически и отново има тенденция да се пренебрегне тежкото положение на палестинския народ. Това е опасно, защото палестинците няма да изчезнат и ако не се намери разрешение, което да дава сигурност на израелците и политическа независимост и сигурност на изселените палестинци, няма никаква надежда за световен мир.
( Със съкращения)
Превод: Миглена Чаушева
