.
Газа, неделя,18.1.2009
От Божията църква в Газа до възлюбените свещенослужители
в Палестина и света
Нека благодатта на нашия Господ Исус Христос и любовта Божия, и подкрепата на Светия дух бъдат с вас!
От Долината на сълзите, от Газа, която тъне в своите кърви – кърви, задушили радостта в сърцата на милион и половина человеци, ви изпращам тия слова на вяра и надежда. Колкото до словото любов, то е заключено в гърлата дори на нас, християните, и ние не смеем да го изречем дори на себе си. Днес служителите на Църквата издигат добродетелта на Надеждата като знаме, за да бъде Бог милостив към нас, да се смили над нас и да остави за Себе Си оцелели в Газа, да не угаси запаления от дякона светилник на своя Месия и да настане мрак в преддверието на църквата. И нека състраданието на Иисус да съживи нашата любов към Бога, макар че тя сега е в „реанимацията”.
Известявам ви като баща и пастир скръбната вест за гибелта на дъщерята на нашето училище на Светото семейство, скъпата покойница, първата християнка, умряла във войната
Кристин Уадиа Турк,
Десетокласничка, която почина сутринта днес, 2 януари 2009, в страх и студ. Прозорците на нейния дом са били отворени, за да предпазят децата от разбити стъкла, ракетите са минавали над дома й, обстрелът е поразявал съседите й и цялото й същество е треперело от ужас. Тя не издържа всичко това и отиде да изплаче жалбата си пред нейния Създател, да поиска от Него дом, убежище, където няма сълзи, викове и стонове, а има радост и щастие.
Братя мои в Иисус Христос,
Онова, което виждате на телевизионните екрани, онова, което чувате, не е цялата болезнена истина, която преживява нашият народ в Газа. Нито телевизията, нито радиото са в състояние да предадат цялата истина, тъй като тя е по-голяма от нашата Земя. Горчивата блокада на Газа се превърна в ураган, който се усилва час по час, и прерасна във военно престъпление и дори в престъпление срещу човечеството. И ако днес народът на Газа представя своята трагедия пред съда на съвестта на всеки човек, „способен да изпитва радост”, грядущето е времето на справедливия Божи съд.
Децата на Газа заедно с близките си спят в коридорите на къщите, ако има такива, или в тоалетните и баните, за да се защитят. Треперят от страх при всеки звук и движение по време на обстрела, ожесточен обстрел от самолети Ф-16.
Наистина досега при повечето от полетите си авиацията взема на прицел главните седалища на правителството и Хамас, но всички тези седалища са между домовете на хората, на разстояние не повече от 6 метра – законното отстояние за строежите. Затова домовете на хората понасят големи щети, поради това умират много деца. Нашите деца изживяват психическа травма и ужас – това е болестно състояние, а освен него те страдат и от недостига на храна, от недохранване, бедност, студ… Нека кажем без стеснение и за трагедиите в болниците. Допреди войната в тези болници нямаше първа помощ, а сега към тях се стичат хиляди ранени, болни и спешни случаи и операциите се извършват дори в болничните коридори, а мнозина биват транспортирани през пункта Рафах в Египет, но който от тях премине през границата, може да не се върне – умират по пътя. А положението на хората в болниците е ужасяващо и тъжно, близко до истерия.
Бих искал да ви разкажа една малка история, случила се в болницата със семейството на Абдул Латиф. Един от синовете му изчезнал по време на първия обстрел, през първия и втория ден от войната роднините го търсили, но не го намерили. На третия ден, докато обикаляли из болницата, се натъкнали на част от семейство Джарада, наобиколили едно от децата си – ранено и обезобразено. На ранения бил ампутиран единият крак. Лицето на ранения било обезобразено не от самолетния обстрел, а от паднали върху него стъкла, докато бил в болницата, когато самолетите бомбардирали част от болничните отделения. Семейство Абдул Латиф се приближили да поднесат съчувствие на семейство Джарада, а когато приближили ранения, г-н Абдул Латиф открил, че раненият е неговият син, а не синът на семейство Джарада. Сред семейния спор изчакали раненият да се събуди, за да каже как се казва, и тогава семейство Абдул Латиф да си го вземе от наобиколилото го семейство Джарада. Ето така.
Накратко моето послание до вас, с което излагам нашето страдание пред Бог и пред вас, е следното: Нашият народ в Газа бива третиран като животни в зоологическа градина. Яде, но не до насита, плаче, но никой не бърше сълзите му. Няма вода, няма електричество, няма храна. Само страх, ужас и блокада… Вчера хлебарят отказа да ми даде хляб. Причината бе, че човекът отказа да ми даде да ям брашно, негодно за храна на хора, за да не оскверни моя свещенически сан. А аз дадох обет да не ям хляб, докато трае тази война.
Искаме от вас да отправите към Бог своите горещи непрестанни молитви, да не минава нито една литургия, нито една служба, без да споменете пред Бог страданието на Газа.
Аз разпращам на паството си кратки послания от Светото писание, за да подсиля надеждата в сърцата им. И ние се уговорихме на всеки час да отправяме всички заедно следната молитва: „Господи на мира, излей се над нас като мир, Господи на мира, дари на страната ни мир, помилуй, Господи, помилуй твоя народ и не се гневи над нас довека.”
И аз ви моля сега да се изправите и да я повторите заедно с нас.
Вашите молитви заедно с нас ще раздвижат целия свят, ще го поучат, че всеки израз на любов, който спре насред път и не достигне до вашите братя в Газа, не е от любовта на Христос и на Църквата. Любовта на Христос и на Църквата не признава политически и социални прегради, нито войни, нито нищо друго. Когато вашата любов достигне до нас, тя ще ни накара да почувстваме, че ние в Газа сме неделима част от Светата Единната Христова църква, че нашите братя мюсюлмани край нас са наши роднини и наша сила – всичко наше е и тяхно, всеки наш дълг е и техен – ние сме народът на Палестина.
И сред всичко това нашият народ в Газа все така отхвърля войната като средство за постигане на мир, подчертава, че пътят към мира е мирът. Ние в Газа сме твърди, а в очите ни се чете решителност: „Робство или смърт – това е единственият ни избор.” Ние искаме да живеем, за да славим Господа в Палестина и да пеем псалми за Иисус. Искаме да живеем за Палестина, а не да умираме за нея. Но ако ни бъде наложено да умрем, ние няма да умрем другояче, освен достойни, смели, силни.
Ние се присъединяваме към вас във вашите молитви Иисус Христос да ви дари с истинския си мир, „вълкът да живее с агнето, телето, лъвчето и угоените да бъдат заедно, отбито дете да слага ръката си в гнездото на ехидна, и тя да не му наврежда.”
Нека мирът на Месията, онзи, мир, към който сте призовани да бъдете единно тяло, бъде с вас всички и да ви закриля. Амин.
Ваш брат отец Мануил Мусаллам
Свещеник на Латинската църква в Газа
